Зовът на кукувицата

– Ако Ландри е звъняла на някого от онази пробна – каза Уордъл, – било е на Дъфийлд или на чичо ѝ. От разпечатките личи, че само тях е търсила през целия следобед.

– Защо ѝ е била нужна Рошел там, когато е направила обаждането? – попита Страйк. – Защо да мъкне приятелка със себе си в пробна?

– Жените правят такива работи – поясни Карвър. – Те и пикаят на стада.

– Използвайте главите си: тя е направила обаждането от телефона на Рошел – раздразнено обясни Страйк. – Била е подложила на изпитание всичките си познати, за да разбере кой говори за нея пред репортерите. Единствена Рошел е държала устата си затворена. Установила е, че може да има доверие на момичето, купила ѝ е мобилен телефон, регистрирала го е на името на Рошел, но тя е плащала сметките. Нейният собствен телефон е бил обект на хакерско проникване. Била е параноична, смятала е, че я подслушват, затова е купила „Нокия“, регистрирала я е на друг, за да има сигурно средство за комуникация, когато ѝ е било нужно. Признавам, това не изключва да се е обаждала на чичо си или на Дъфийлд, може би са имали уговорен помежду си сигнал с обаждане от друг номер. Или пък е използвала номера на Рошел да разговаря с друг човек, за когото не е искала медиите да узнават. Имам номера на мобилния телефон на Рошел. Разберете към коя компания е била и ще можете да проверите всичко това. Самият апарат е розова „Нокия“ с кристали по него, но няма да го откриете.

– Да, защото е на дъното на Темза – подхвърли Уордъл.

– Естествено, че не е – възрази Страйк. – Убиецът го е взел. Прибрал го е от нея, преди да я хвърли в реката.

– Я се гръмни! – присмя се Карвър, а Уордъл, който неволно се бе заинтригувал, поклати глава.

– Защо Ландри е искала Рошел да е там по време на обаждането? – повтори Страйк. – Защо да не позвъни от колата? Когато Рошел е била бездомна и напълно изпаднала, продала ли е сведения за Ландри? Предлагали са ѝ много пари за историята ѝ. Защо не ги е приела, след като Ландри вече е била мъртва и е нямало как да ѝ навреди?

– Заради почтеност, да речем – предложи Уордъл.

– Да, това е едната възможност – съгласи се Страйк. – Другата е, че е печелела достатъчно, като е изнудвала убиеца.

– Щуротии – изпъшка Карвър.

– Нима? Онова палто като на мис Пиги от „Мъпетите” струва един бон и половина.

Настана кратка пауза.

– Сигурно Ландри ѝ го е дала – отбеляза Уордъл.

– Не знам как би успяла, след като през януари все още не е било пуснато в продажба.

– Ландри е била модел, имала е вътрешни контакти, зарежи тия глупости – тросна се Карвър, вече раздразнен.

Страйк се приведе напред, облъхнат още по-силно от телесната воня на Карвър.

– Защо Лула Ландри е направила отклонение до магазина за някакви си петнайсет минути? – попита той.

– Бързала е.

– Защо изобщо е отишла?

– За да не разочарова момичето.

– Накарала е Рошел, една безпарична бездомница, да прекоси целия град, при положение че обикновено е пращала шофьора да я откара обратно с колата, замъкнала я е в някаква пробна, тръгнала си е петнайсет минути по-късно и я е оставила да се прибира сама.