Хюрем. Московската наложница
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Серия: Великолепният век #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Летера
- ISBN: 978-954-516-988-5
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Хюрем. Московската наложница». Краткое содержание книги:
— Искам да кажа, Хюрем, че скоро ще тръгнем на поход.
— Поход ли, Ваше Величество? — Момичето се обърка и се опита да намери подходящата дума. — Война ли имате предвид?
— Да, Хюрем, война. От месеци се готвим. С какво си мислиш, че се занимавам през нощите, когато не успявам да дойда при моята усмихната хубавица? Непрекъснато работим и обсъждаме стратегията с везирите, агите и бейовете. Наблюдаваме подготовката. Вече всичко е завършено, готови сме. Утре е четвърти юни. Флотът вдига платна. Ако имаме късмет, в рамките на една седмица до десет дни и ние ще тръгнем на поход.
Хюрем се опита да разбере чутото и да събере мислите си.
— И Негово Величество султанът ли отива на война? — успя да каже тя с усилие.
— Разбира се — отвърна Сюлейман. — Моето място е начело на войската ми.
Момичето знаеше, че нищо няма да промени, но все пак се опита панически да възрази:
— Но за какво са тези многобройни везири, паши и аги, които стоят в готовност пред вратата на господаря ни? За какво са тези подчинени? Ако Негово Величество султанът ще ходи на война, тогава каква е работата на тези хора?
Сюлейман се усмихна и изтри сълзите, които се процедиха от очите на девойката, целуна мокрите ѝ клепки.
— Такива са държавните дела, Хюрем. Който е начело, има задължения. Не си мисли, че короната се носи лесно. Тя е лека, но цената ѝ е висока. Смазва мъжа под себе си, властва над него. Ти си мислиш, че управляваш, но тя управлява теб. Ако искаш корона, ще трябва да заплатиш цената ѝ. Ако ще — да е кръв, ако ще — да е живот.
За момент Сюлейман си пое въздух. Беше умислен и разтревожен.
Продължи, без да отделя погледа си от Хюрем:
— Пък и поданиците очакват някой да застане начело. Ако не вървиш най-отпред, очите им ще гледат назад. Ако един войник гледа назад, сабята му не сече, а копието му не пробожда.
Сюлейман отново замълча. Опитваше се да прецени какво впечатление бяха направили думите му на момичето.
А Хюрем съсредоточено следеше мислите на мъжа, от чиито очи хвърчаха искри. Не искаше ли самата тя да сподели трона на османския род? В такъв случай трябваше добре да научи този урок. Помисли си, че ще трябва да загърби страховете, любовта и надеждите си. Да запомни какво иска и какво очаква тронът. При това добре да го запомни. Щом като короната си има цена, тя пък ще я заплати, каквато и да е тя. Ако ще — да е кръв, ако ще — да е живот.
Сюлейман продължи:
— Виж, Хюрем. Великите владетели винаги застават начело на армиите си. А нашето желание е да ги надминем. Думата ни управлява света. С един наш ферман можем да посечем глави и да свалим корони. Приляга ли на такъв владетел да люлее люлка в двореца, докато неговите войници отиват на поход?
Потънала в сълзи, Хюрем облегна главата си на гърдите на падишаха.
— Не, Ваше Величество, не приляга — отвърна тихо.
Галейки косите ѝ, младият падишах каза замислено:
— Пък ако победим и се върнем живи и здрави, ще се прочуем с прозвището Гази[76] Сюлейман.
— И без друго наричат Негово Величество Гази — подсмърчаше Хюрем. — Както и Завоевателя, Завоевателя на Белград.
Сюлейман я хвана за брадичката и бавно повдигна главата ѝ. В нейните очи, където преди малко се четеше мъката от раздялата, сега грееше онзи детски палав блясък, в който се бе влюбил.
— Хубаво — каза. — А сега ще станем Сюлейман Гази, завоевателят на Родос.
Родос ли? Къде ли се намираше Родос?
През тази нощ Сюлейман надълго ѝ разказва къде е Родос и какви тревоги за Османската империя са предизвикали тамошните рицари от Ордена на свети Йоан.
Падишахът много обичаше да говори така, все едно изнася урок.
— Такава крепост вдигнаха те, че дори и прадядо ми Мехмед хан Завоевателя не можа да я завладее, макар че я обсажда три пъти! — И изведнъж попита Хюрем, сякаш я изпитваше: — Според теб защо ли?
Момичето сви устни, сякаш казваше „не знам“.
Младият падишах първо се наведе и целуна тези красиви устни, а после каза:
— Самият той не е бил начело на войската си, затова. Сега идва Сюлейман хан. Да видим дали рицарската крепост ще устои.
Когато настъпи вечерта на раздялата, Сюлейман първо посети Хафса султан. Целуна ѝ ръка и изслуша майчината благословия.
— Поверявам Хюрем и внучето ти на теб, майко — каза той.
Хюрем никога не го бе виждала с военно облекло. Върху долната си риза бе сложил дебел елек от обработена кожа, а върху него бе наметнал лек, обикновен червен кафтан. На мястото на пищния кинжал, неизменно втъкнат в пояса му, сега стърчеше проста военна кама. Беше обут с черни военни ботуши. В този му вид нищо не издаваше, че младият мъж е командир на най-мощната войска, която светът бе виждал дотогава.
76
Победоносец, победител, борец за вяра (бел, пр.).