Хюрем. Московската наложница
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Серия: Великолепният век #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Летера
- ISBN: 978-954-516-988-5
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Хюрем. Московската наложница». Краткое содержание книги:
— Настъпи време за раздяла, Хюрем — каза той, като прегърна момичето.
— Ваше Величество, султане мой… — промълви развълнувано Хюрем.
Устните им се впиха. В тази целувка имаше повече обич и приятелска подкрепа, отколкото страст. Когато се отделиха един от друг, Сюлейман гледа в продължение на минути дълбоките синьо-зелени очи на Хюрем, без да каже нищо.
— Кураж, Хюрем ханъм — прошепна в ухото ѝ. — Дръж се подобаващо за жена на главнокомандващ.
— Как, Ваше Величество? Заповядай ми и твоята робиня ще го изпълни.
— Само недей да плачеш. Ако жената на предводителя заплаче, какво ще правят онези, които войниците му оставят тук?
— Добре, господарю — каза Хюрем. — Няма да плача. Няма да роня сълзи, докато вие не се завърнете. Дори и докато раждам, от тези устни няма да се изтръгне хлипане, а от очите ми няма да се пролее и сълза. Кълна се.
— Добре се грижи за себе си, за майка ми… — Сюлейман погали с ръка корема ѝ. — И за него. Роди детето живо и здраво и му кажи: „Твоят баща, борецът за вяра, скоро ще се завърне…“. Но ако загина на бойното поле, както праотецът ми Худавендигяр Мурат хан, кажи му: „Падна в боя“. Пей му приспивни песни с прекрасния си глас. Онази песен за Волга…
В този миг Хюрем положи големи усилия, за да не наруши клетвата си. Прехапа устни и с воля си наложи да не заплаче.
Сюлейман направи няколко крачки към вратата, после се обърна изведнъж и погледна момичето.
— Хюрем, ако победим, да знаеш, че прекрасният Родос е моят подарък за теб. Защото една красавица заслужава да получи нещо красиво.
Девойката изтича и прегърна мъжа си. Разделиха се с последна прегръдка, придружена от дълга целувка. Хюрем удържа на думата си и не се разплака. Поне докато Сюлейман я остави и огромната врата се хлопна. След това девойката се затвори в стаята си. Зарови глава във възглавницата си.
Изведнъж навън се разнесоха пронизителните звуци на еничарския оркестър, изпълващи пространството. Хюрем не можеше да види как султан Сюлейман излезе величествено от двореца, яхнал червен кон с развята грива. Победните маршове, които свиреше оркестърът, се смесваха с виковете на застаналите в шпалир еничари:
— Да е свещена войната ти, Сюлейман Гази!
Хюрем вдигна глава от постелята.
— Аз съм жената на главнокомандващия — каза си тя. — Никой не бива да вижда, че плача.
Излезе и отиде право в покоите на Хафса султан. Целуна ръката на старата жена и докосна с нея челото си. Двете се прегърнаха безмълвно.
Обсадата започна в края на юни. Султан Сюлейман отпътува за Родос на двадесет и осми юни с галерата Зеленият ангел, командвана от капитан Махмуд. Въпреки огъня на десетките топове, в черните каменни стени на крепостта все още не се беше отворила и една пукнатина, която да ускори победата. Родос се мъчеше.
Хюрем също се мъчеше от болка. През една нощ в началото на септември тя изстена:
— Умирам!
Ако не беше клетвата ѝ пред Сюлейман, щеше да крещи като луда и да вдигне врява. Но тя захапа завивката, за да сподави разкъсващата я болка. Опита се да скрие крясъците и воя си, като зарови глава във възглавниците.
Акушерките бяха нащрек. Хюрем дочу главната акушерка да казва:
— Скоро ще е.
Не виждаше, не чуваше! Всичко потъна в мъгла. Можеше да различи само мърдащи силуети. Кои ли са тези? Леко обърна глава настрани, успя да види смътно как фигурата, седнала до главата ѝ, се протегна, взе нещо от челото ѝ и после отново го сложи там. Усети мокрия пешкир. Значи, изгаряше от температура. Когато фигурата се наведе над нея, Хюрем я разпозна.
— Майко Хафса. Майко Гюл. Майко, очакваща своя син, хана… — промълви тя.
Не беше сигурна, че е изрекла тези неща — може би само ги беше помислила? Не знаеше. В ухото си чу глас:
— Дръж се, момичето ми!
— Не мо-га да из-дър-жа… — простена тя на пресекулки.
Междувременно спазмите затихнаха. Погледът ѝ се избистри, гласовете станаха ясни. Цветовете се върнаха по местата си. Вдигна очи и видя изпълненото със състрадание лице на Хафса султан, приведено над нея. При краката на Хюрем стоеше главната акушерка. Макар да бе лято, в огнището гореше огън, а върху него бе сложен огромен казан. Мерзука и прислужничките се щураха из стаята.
Хюрем бе вир-вода. Цялата бе мокра от контракциите и жегата. Влагата попиваше в чаршафите. Осъзна, че едва ли само потта е причината да са мокри. Сигурно беше кръв.