Илиада [bg]

в лютата битка го прати и с него — войска многобройна Целият ден се сражаваха те покрай Скейските порти. Биха превзели тогава града, Аполон да не беше слава на Хектора дал и погубил сред първите в боя храбрия син на Менойтий, навлякъл беди на троянци. [455] Днес коленете ти хващам с молба и дано пожелаеш щит да направиш, и броня, и шлем за Ахил кратколетен, и наколенници дивни, които с токи се затягат. Всичко това му погуби другарят, убит от троянци. Моето чедо лежи на земята с душа покрусена.“ [460] Куцият майстор прославен отвърна така на Тетида: „Смела бъди и не трябва дори за това да се грижиш. Де аз да можех тъй сигурно сам от смъртта да избавя твоето чедо, когато злощастната участ го стигне, както е вярно, че той ще получи чудесни доспехи! [465] Всеки от смъртните, който ги види, на тях ще се чуди.“ Тъй каза, там я остави и към меховете си тръгна. Право в жарта ги насочи, на работа в миг ги опъна. Всичките двадесет меха в пещта му задухаха силно, пущайки струи въздушни, различно разпалващи огън, [470] за да помагат със ритъм променлив ту бързо, ту бавно, майсторът както изисква, та делото скоро да свърши. Хефест във огъня хвърли незиблема мед и олово, после сребро той прибави и злато, метал скъпоценен. И наковалня голяма намести на здрава подставка, [475] тежък чук взе във едната ръка, а в другата — клещи. Първо започна да прави той щита огромен и плътен.220 вещо обточи отвред, обкова го със светло кръжило, тройно, блестящо, а сребърен ремък отвътре притъкна. Пет металически пласта в самия щит бяха споени. [480] Майсторът с чудно изкуство му вниза богата украса. Изобрази във средата221 земята, небето, морето, неуморимото слънце наред с пълноликия месец, всички съзвездия, дето обкичват небето високо, [485] всички Плеяди, Хиади, стрелеца могъщ Ориона, Мечката222 също, която мнозина наричат Колата — тя все на север кръжи, наблюдава безспир Ориона и се не къпе единствена в бездните на океана. После представи два града цветущи със жители смъртни. [490] В първия сватби се вдигат, гощавки и пиршества пищни. Пряко града се извеждат невести от брачни чертози с ярко запалени факли и сватбена песен отеква, в кръшно хоро се понасят младежи, чевръсти играчи, флейти и цитри в средата издават ликуващи звуци. Спрели пред къщните порти, дивят се и радват жените. [495] А пък площадът обширен е пълен със хора стълпени. Тъжба решават и спорят двамина за кръвния откуп: първият казва, че той е платил за убития вече, вторият пък се заклева, че нищо не е получавал. [500] Двамата искат пред съд да решат със свидетели спора. Хора от две страни викат, за всеки един се застъпват. А глашатаи смиряват народа. И съдници-старци сядат на камъни гладки, в свещения кръг наредени; всеки в ръката със скиптър на вещ, звънкогласен [505] вестител, стават, на скиптър подпрени, и редом изричат присъда. А по средата лежат във съвета два златни таланта, предназначени за този, когото в съда оправдаят.223 Другият град пък обсаждат войски във блестящи доспехи. Тези, които обграждат отвън, двоумят се все още: [510] да разрушат ли града, или да поделят с враговете всички имоти, които желаният град притежава. Тези отвътре не скланят и тайно стъкмяват засада. Бранят стената отгоре любимите техни съпруги, малките рожби и даже мъжете, сломени от старост. Впущат се в битка начело с Атина Палада и Арес, [515] двамата златни и в златни одежди облечени цели, хубави, снажни, с доспехи, тъй както са всички безсмъртни: те си личат отдалече, а смъртните хора са дребни. Щом като стигат до място, пригодно за хитра засада, нейде до близка река с водопой за стада многобройни, [520] там те залягат прикрити, облечени в мед заблестяла. Двама бойци-съгледвачи напред от войската прилазват. за да причакат стада от овце и рогати говеда. Скоро прииждат стадата и двама пастири ги следват: весело свирки надуват, не знаят за тази измама. [525] Щом ги съглеждат бойците укрити, във миг ги връхлитат, цели стада от говеда заделят и стадо отбрано от белорунни овце, а самите пастири убиват. Но враговете отвън, щом дочуват шума при стадата. [530] шибват коне вихрогонни и в бяг с колесници политат право при свойте другари, веднага пристигат на помощ. Спират край речния бряг и завързва се битка свирепа. Те се замерват взаимно със своите копия медни. Смут и Раздор се намесват, а също и Смърт безпощадна, [535]