Илиада [bg]

с почит двояка: по род и с това, че съм твоя съпруга, [365] а пък, Крониде, нали ти над всички безсмъртни царуваш, как да не мога в гнева си злини на троянци да сторя?“ Тъй си говореха Зевс гръмовержец и Хера тогава. Сребърнонога Тетида пристигна в двореца на Хефест, вечен и звезден, най-хубав от всички дворци [370] на безсмъртни; меден го беше изваял за себе си куцият Хефест. Тя го намери да шета покрай меховете си потен. Той едновременно двайсет триножника нови ковеше, за да ги в низ подреди край стената в двореца си дивен. 375. Всеки крак беше снабден с колелца от излъскано злато, та да се движат сами към съвета на всички безсмъртни и да се връщат отново в двореца — за чудо и приказ. Вече ги беше довършил, но липсваха дръжки изящни — той ги приготвяше сръчно и скрепките вече ковеше. Докато тях майстореше с вълшебното свое изкуство, [380] сребърнонога Тетида богиня пристигна в двореца. Щом я съгледа, излезе във було блестящо Харита, прелестна, кротка съпруга на куция майстор прославен. Тя за ръката я хвана, по име я викна и рече: „Ти, дългопола Тетидо, защо във двореца ни идваш? [385] Мила и достопочтена, тъй рядко ни тук навестяваш! Следвай ме вътре в двореца и там ще ти сложа гощавка.“ Каза богиня Харита и в къщи въведе Тетида, гдето любезно я тури да седне на трон среброгвозден, хубав, изкусно направен, снабден за нозете със столче. [390] После повика прочутия майстор и тъй му продума: „Хефесте, тука ела, че Тетида от теб се нуждае!“ Куцият майстор прославен тогава така й отвърна: „Мила и достопочтена богиня дошла е в двореца! Тя ме избави, когато бях паднал и болки понасях [395] заради моята майка безсрамна, която поиска хромия, мене, да скрие! Тогава щях много да страдам, ако не бяха ме взели във морския залив Тетида с щерката на океана всевечно кръжащ, Евринома. Девет години безспирно ковах им различни украси: пръстени кръгли, игли за косите, огърлици, гривни. [400] Бях в пещерата огромна и куха, а около нея с буйни води океанът бушуваше, в пяна обливан. Никой безсмъртен и смъртен не знаеше нищо за мене, знаеха само Тетида и нежно добра Евринома, [405] моите спасителки! В къщи е хубавокъдра Тетида. Дар й дължа във отплата, понеже спаси ми живота. Мила Харито, сложи й веднага приятна гощавка, докато аз прибера инструментите и духалата.“ Каза грамадният Хефест и от наковалнята стана, куцащ, задъхан: придвижваше с мъка нозете си слаби. [410] Той меховете остави далече от яркия огън, а сечивата в ковчега си сребърен сложи грижливо, па си избърса усърдно със гъба лицето, ръцете, яката шия и после гърдите космати. Облече [415] везан хитон, взе си жезъл дебел и пое към вратата, куцайки силно. Две верни прислужници тръгнаха с него — цели от злато, напълно подобни на живи девици: имаха разум в главата, и говор, и сила голяма, знаеха всички изкусни дела на богините вечни. [420] Двете подкрепяха бога, че той се придвижваше трудно. Щом до Тетида дойде, Хефест седна на трона си бляскав, па за ръката я хвана, по име я викна и рече: „Ти, дългопола Тетидо, защо във двореца ни идваш? Мила и достопочтена, тъй рядко ни тук навестяваш. Хайде кажи ми какво ти желаеш. Сърцето ме кара [425] аз да го сторя с готовност, щом мога и щом е възможно.“ Леейки сълзи горчиви, Тетида така му отвърна: „Хефесте, има ли друга богиня в Олимп белоснежен, толкова тежки страдания сбрала в сърцето си клето, [430] с колкото горести Зевс ме обсипа сред всички безсмъртни? От нереидите мене едничка омъжи за смъртен, син на Еака, Пелей! И понасях му брачното ложе, въпреки че не желаех. Пелей днес лежи във двореца, грохнал от старост нерада! Но имам и други неволи. Зевс ме дари да родя и дома да отхраня Ахила, [435] пръв сред герои. Порасна красив като пролетно цвете, аз го отгледах подобно на нежна фиданка в градина, но го изпратих със кораби вити далече при Троя, за да се бие с троянци, и няма назад да се върне, [440] няма и аз да го срещна със радост в двореца Пелеев. Ала догдето живее и гледа пресветлото слънце, трябва да страда: не мога сама да му бъда във помощ Мощният цар Агамемнон му взе от ръцете момата: нея му бяха избрали за дар синовете ахейски. [445] Тъжен по тая девица, скоси си сърцето от мъка. А пък троянци при стана притискаха страшно ахейци: те им не даваха вън да излизат. Аргийските старци219 молеха много сина ми, обричаха скъпи награди. Той им отказа от тях да отблъсне бедата сам лично, ала облече Патрокла обичан във своите доспехи, [450]