Илиада [bg]
- Автор: Гомер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Блага Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Илиада [bg]». Краткое содержание книги:
Илиада [bg]
Перейти на страницу:
тя обеща да ми връчи прекрасни доспехи от Хефест.
Чужди прочути доспехи да сложа, не ще ми прилепнат,
ако не смятам огромния щит на Аякс Теламонов.
Ала и той се сражава, допускам, сред първите воини,
с копие медно троянци громи край трупа на Патрокъл.“
[195]
Вихрено бърза Ирида отново така му продума:
„Знаем и ние, че твоите доспехи са вече пленени;
само до рова иди, покажи се поне на троянци!
Може би те ще се стреснат и боя сами ще напуснат.
Ще си отдъхнат за кратко юначните рожби ахейски,
[200]
тъй изтощени: и малка почивка във бой е почивка.“
След като каза това, бързонога Ирида си тръгна.
А пък любимецът Зевсов Ахил се изправи. Атина,
между богини богиня, му метна ресниста егида
връз раменете — и в миг увенча му главата със облак златен. От него лъчисто запали тя пламък сияещ.
[205]
Както към етера дим се издига215 от град, разположен нейде на остров далечен, обграждан от вражи войници, целия ден се сражават мъжете от градските кули
в битка жестока; но щом светлозарното слънце залезе, лумват сигнални огньове и блясък високо се пръска,
[210]
за да го видят съседи, които със своите леки
кораби бързо на помощ да се притекат във бедата;
тъй зарево от главата Ахилова стигна ефира.
Спря се до рова героят извън крепостта и войската,
[215]
помнейки мъдрите думи на своята майка Тетида.
Спря и със все сила викна, отсреща откликна Атина:
в миг суматоха страхотна настана сред всички троянци.
Както е ясен и мощен звукът от тръбата военна216
на врагове душегубци, които град-крепост обсаждат,
[220]
тъй беше ясен и мощен тогава викът на Ахила.
Медния глас на сина на Пелея щом чуха троянци,
всички се духом смутиха. Конете им хубавогриви
мигом поеха обратно, предсетили вече злината.
Трепнаха колесничари, съгледали огън негаснещ,
[225]
ярко, страхотно пламтящ край самата глава на Ахила,
че светлоока Атина безспир го разгаряше вещо.
Трижди извика гръмовно през рова Ахил богоравен,
трижди потръпнаха в ужас троянци с войските съюзни.
Тъкмо тогава погинаха в смута дванайсет герои
[230]
от колесниците свои и своите копия остри.
С радост ахейци издърпаха изпод стрелите Патрокла,
в ложе го туриха грижно, заплакаха верни другари.
Бавно закрачи след тях бързоногият син на Пелея,
леейки сълзи горещи, загледан в другаря си предан, паднал от копие стръвно, положен сега на носило.
[235]
Сам го бе пратил с конете си и с колесницата в боя.
Той се не върна, Ахил го не срещна пред своята шатра.
А волооката Хера застави усърдното слънце217
вдън океана да втъне, макар да не беше му време. Слънцето скоро залезе и богородени ахейци
[240]
спряха свирепата битка, еднакво опасна за всички.
Също троянци отсреща напуснаха боя разпален,
от колесници разпрегнаха сръчно конете си бързи,
па на съвет се събраха, преди за вечеря да мислят. Прави останаха всички и никой не седна в съвета.
[245]
Ужас ги беше обхванал, понеже Ахил се показа,
след като дълго стоеше далеч от печалната битка.
Мъдрият Полидамант Пантоид заговори им първи,
който единствен и бъдно, и минало виждаше вярно.
[250]
Беше приятел на Хектор — в една нощ се бяха родили.
Той побеждаваше с речи, а Хектор — със копие точно. Благонамерен към тях се обърна със думи такива:
„Всичко добре обсъдете, другари! Предлагам веднага
в нашия град да си идем, в полето до кораби вражи свята зора да не чакаме ние далеч от стената.
[255]
В дните, когато Ахил се гневеше на цар Агамемнон,
много по-лесно воювахме всички с войските ахейски.
Винаги весел нощувах край бързите съдове морски,
смятайки, че ще пленим двойновитите кораби чужди.
[260]
Много ме плаши сега вихроногият син Пелеев.
Той е със храброст безмерна и никога няма да иска
тук да остане в полето, където ахейци и ние
дълго деляхме наравно голямата ярост на Арес.
Той ще се бие за Троя, за нашите верни съпруги.
[265]
Хайде в града да се върнем! Повярвайте! Тъй ще се случи! Нощ амброзийна възпря бързоногия син на Пелея.
Ако ли утре той пак ни намери, събрани в полето,
ще ни нападне в доспехи и всички Ахил ще познаем.
Който избяга, зарадван ще тича в свещената Троя: псета и птици грабливи ще ръфат мнозина троянци!
[270]
Нека до моите уши нивга вести такива не стигнат!
Ако послушате мойте съвети, макар да сме тъжни,
цяла нощ нека държим на площада войската. Ще бранят
нашия град тези кули високи, залостени порти,
[275]
плътно с греди закрепени — големи, одялани гладко.
Утре във ранни зори, със доспехи облечени всички,
вернуться
215
Древните палели огньове, за да задушават враговете си. Нощните огньове обаче били сигнални.
вернуться
216
Бойните тръби били известни на Омир (XXI, 388), но героите му не си служат с тях, а викат с глас.
вернуться
217
Омир рядко описва противоестествени явления както в случая. В „Одисея“ (XXIII, 243–245) Атина продължава нощта, за да останат по-дълго време заедно Одисей и Пенелопа.
Перейти на страницу: