Илиада [bg]

Те заслепиха жестоко ума ми в съвета ахейски в оня ден, в който отнех аз дара на Ахила Пелеев. Можех ли друго да сторя? Богинята всичко извършва. [90] Ата е щерка на Зевса, която ни всички замайва. Гибелна, има тя нежни нозе, по земята не стъпва, само се движи безспир по главите на смъртните хора, зло причинява им често. И мене лукаво оплете. Някога бе заблуден дори Зевс, за когото говорят, [95] че е най-горен по мъдрост от всички безсмъртни и смъртни. Хера, макар и жена, със коварство измами Кронида в същия ден злополучен, когато прекрасна Алкмена щеше да ражда Херакла в добре укрепената Тива. Зевс самохвалко тогава възкликна на всички безсмъртни: [100] «Чуйте ме всички сега, богове и богини всевечни, за да ви кажа, каквото диктува духът ми в гърдите. Днеска Илития, носеща болки родилни, на светло мъж ще извади и той ще царува над всички съседи. Той е от род на герои, от моята кръв произлезли.»229 [105] Достопочтената Хера с коварни кроежи му каза: «Ти ще излъжеш, Крониде, и няма това да изпълниш. Хайде сега закълни се със клетва велика пред мене, че ще царува могъщо над своите съседи отрокът, който във днешния ден ще проплаче в нозете на [110] смъртна, щерка на тия герои, които по кръв са от тебе.» Тъй рече. Зевс не усети лукавия план на жена си. Клетва велика й даде, но после се много разкайва. Хера пък с устрем напусна високия връх олимпийски, бързо пристигна във Аргос ахейски.230 Тя знаеше [115] точно: там се намира съпругата знатна на Стенел Персеев, бременна вече във седмия месец с момченце231 желано. Хера на свят го изведе, макар недоносено още, а за Алкмена нарочно забави родилните болки. Хера при Зевс се завърна със вести и тъй му продума: [120] «Татко наш Зевс гръмовержец! Слова ще ти вложа в сърцето: вече роден е мъжът, който вожд на аргийци ще бъде — цар Евристей благороден, детенце на Стенел Персеев, твое потомство: и той над аргийци със чест ще царува.» Тъй каза. Остра болежка удари сърцето на Зевса. [125] Сграбчвайки Ата във миг за главата със плитки сияйни, гневен във свойто сърце, той закле се със клетва могъща, никога няма в Олимп и сред звездния свод безпределен Ата отново да дойде, понеже тя всички измамва. Тъй рече и я захвърли от звездния свод необятен, [130] след като бе я въртял, и тя долу сред хората падна. Стенеше често от нея Кронид, щом сина си232 съзреше впрегнат във труд недостоен по заповед на Евристея. Също тъй в дните, когато и сам шлемовеецът Хектор много аргийци избиваше близо до нашите кърми, [135] аз не забравях богинята Ата, объркан от нея. Тъй като бях заслепен и Кронид ме лиши от разсъдък, искам това да поправя и откуп безчетен ти давам. Тръгвай, Ахиле, за битка и други войски насърчавай. Аз съм готов да ти пратя и всички подаръци, [140] дето в шатрата вчера обрече на теб Одисей богоравен. Ако пък искаш, почакай, макар и да бързаш за боя, моите слуги ще докарат от кораба тук даровете, сам ти да видиш какви въжделени неща ти предлагам.“ А пък Ахил бързоног отговори така на Атрида: [145] „Сине Атреев преславен, царю на мъже Агамемнон! Искаш ли, дай ми подаръци скъпи, тъй както прилича, или за после задръж ги, а днес да си спомним борбата. Никак не бива сега да умуваме и да се бавим: нашето дело велико несвършено още остава. [150] Всеки отново ще види Ахила сред първите в боя как поразява троянски редици със копие медно. Нека и никой от вас не забравя с врага да воюва!“ Цар Одисей хитроумен във отговор тъй му продума: „Богоподобни Ахиле, макар че си толкова храбър, [155] ти не подбуждай ахейците гладни да тръгнат към Троя, да се сражават с троянци, че битката дълго ще трае, щом като влизат във схватки редици мъжествени воини, щом и на двата народа самият бог вдъхва геройство. Хайде накарай ахейци във лагера да се наситят [160] с хляб и със вино, защото те дават и сила, и смелост. Няма да може боец, ненакусил храна, да се бие целия ден със врага непрестанно от изгрев до заник. Даже в душата си той да желае със жар да воюва, здравото тяло му става безсилно, измъчват го люто жажда и глад, а нозете се сплитат, щом крачка направи. Който боец пък е вече заситен с храна и със вино, [165] целия ден се сражава без отдих с мъжете враждебни, смел е духът му в гърдите, умора в ръцете не сеща; той не отстъпва, преди да излязат от битката всички. [170] Хайде войската пусни и обяд да си всеки приготви!