Илиада [bg]

ний ще застанем на кулите. Тежко му, ако поиска с нас да воюва за градската крепост, пристигнал от стана. Той ще се върне при своите кораби, мъчил напразно високошийни коне във препускане около Троя. [280] Храброст не ще му достигне да влезе във нашата крепост, пъргави кучета там ще го ръфат, преди да я срине.“ А шлемовеецът Хектор със яд го погледна и рече: „Полидаманте! Какви неприятни слова ми говориш! [285] Ти ни съветваш в града да се върнем и там да се скрием. Сити не сте ли така все във кулите да сте запрени? Смъртните хора през дните предишни разказваха често, че е известен градът на Приама със мед и със злато. Нашите дивни богатства изчезнаха от домовете. [290] Много от тях са във Фригия и във Меония свидна: там ги продадохме, щом всемогъщият Зевс се разсърди. Днеска, когато синът на лукавия Кронос ми даде слава да имам и чак до морето да тикна ахейци, мисли такива, безумецо, ти пред народа не казвай! Никой троянец не ще те послуша: това забранявам. [295] Всички ний нека постъпим тъй, както сега ще предложа. Почвайте свойта вечеря веднага във стана по групи, нощната стража помнете и будни бъдете на поста! Който троянец премного милее за своите богатства, [300] нека ги вземе и обща гощавка сега да направи: нека със тях да пируват троянци наместо ахейци! Утре във ранни зори, със доспехи облечени, всички битка сурова ще почнем при вражите кораби гладки. ако е вярно, че в боя е влязъл Ахил богоравен, [305] тежко му, щом е поискал. А що се отнася до мене, няма аз нивга пред него да бягам от шумната схватка: сам ще го срещна в двубой: или аз, или той ще загине. Арес е равен към всички и често убива убийци.“ Тъй им говореше Хектор, троянците с вик одобриха. Глупави хора! Ума им бе взела Атина Палада. [310] С Хектора бяха съгласни, макар да съветваше лошо, с Полидаманта — не бяха, макар да съветваше мъдро. Почнаха свойта вечеря във лагера. А пък отсреща цяла нощ всички ахейци оплакваха с вопли Патрокла. Първи синът на Пелея подхвана ридание гръмко, [315] върху гръдта на другаря си сложил ръце мъжегубни. Стенеше страшно, подобно на хубавогрива218 лъвица, след като нейните малки ловец е отмъкнал далече; късно лъвицата идва и скръб й разкъсва сърцето, скита из горски усои и търси следи от ловеца, [320] нейде дано го намери, че яростен бяс я владее. Стенещ дълбоко, Ахил заговори така с мирмидонци: „Горко ми! Думи напразни изрекох в деня злополучен, в който предумвах героя Менойтий в двореца Пелеев. Аз обещах, че в Опунт ще му върна Патрокла прославен, след като Троя съсипе и своята плячка получи. [325] Ала не всички човешки желания Зевс изпълнява. Двама сме с него орисани — с нашата кръв да обагрим тука земята при Троя. Аз няма назад да се върна. Старият конесмирител Пелей и богиня Тетида, [330] майка ми, няма дома да ме срещнат: аз тук ще загина. Тъй като тръгвам след тебе, Патрокле, в подземното царство, няма да те погреба, преди тук да докарам главата с всички доспехи на Хектор — на твоя надменен убиец. Гневен за твоята гибел, дванадесет славни троянски [335] рожби ще обезглавя върху твоята клада висока. Ти ще лежиш дотогава при нашите кораби вити. Теб ще оплакват троянки ведно с пълногръди дарданки, леейки сълзи горчиви и денем и нощем във стана. [340] Тях ги пленихме със сила и с нашите копия дълги, сривайки с теб градове най-цветущи на жители смъртни.“ Заповед даде Ахил богоравен на свойте другари бързо на огън да сложат огромен котел със триножник; за да измият Патрокла от прах и от кърви сгъстени. Туриха сръчно котела за баня над огъня лумнал, [345] с бистра вода го наляха, дърва наредиха под него. Пламък обхвана търбуха котелен, водата затопли. Щом като кипна водата във светлия медник, веднага мъртвото тяло измиха и после с елей го натриха, [350] раните пресни напълниха плътно с балсам деветлетен; туриха в ложе мъртвеца и с ленен саван го покриха чак от глава до пети и със бяло платно го завиха. Цялата нощ мирмидонци задружно с Ахил богоравен стенеха в мъка, оплакваха жално трупа на Патрокъл. Зевс заговори на Хера, на свойта сестра и съпруга: [355] „Ти, волоока властителко Херо! Най-сетне сполучи пак да насъскаш Ахил бързоног в безпощадната битка, сякаш си майка рождена на къдравокоси ахейци!“ А волооката властница Хера така му отвърна: [360] „Зевсе Крониде всесилен! Какви ми ти думи издума? Всеки от хората може на другия зло да направи, па и макар да е смъртен и нашата мъдрост не знае. Как да не мога самата, когато съм първа богиня,