Илиада [bg]

нищо, че пръв съм във боя сред меднохитонни ахейци — [105] само в съвета се срещат и други по-горни от мене. Нека изчезне раздорът между богове и човеци, нека пропадне гневът, който в лудост и мъдрия хвърля; бидейки много по-сладък от течния мед на пчелите,214 той във гърдите човешки нараства, подобно на пушек. [110] Тъй ме до бяс разгневи Агамемнон, водач на мъжете. Ала това да забравим, макар да сме много печални, своята ярост в сърцата сами да смирим по принуда. Тръгвам сега да намеря убиеца зъл на Патрокла — Хектора. Аз пък смъртта ще посрещна тогава, когато [115] Зевс олимпийски и други безсмъртни това пожелаят. Своята смърт не избягна дори и Херакъл свръхсилен, който бе твърде обичан от Зевса Кронида всевластен, все пак го смаза съдбата и страшната злоба на Хера. Също и аз, ако участ подобна ме дебне в живота, [120] мъртъв ще легна, но нека спечеля велика прослава. Аз ще заставя троянки и с тях пълногръди дарданки с двете ръце да изтриват от своите разцъфнали бузи сълзи обилни и жално да охкат от мъка безмерна. Нека узнаят, че дълго съм бил надалече от боя. [125] Майко! Недей ме възпира от битки! Не ще ме предумаш!“ Сребърнонога богиня Тетида така му отвърна: „Чедо! Това е наистина вярно. Сега не е лошо своите клети другари да браниш от грозната гибел! Ала троянците взеха красивите твои доспехи, [130] медни, блестящи, които свали шлемовеецът Хектор, метна ги на рамене и надменно ги носи. Но смятам: дълго той няма със тях да се хвали — смъртта му е близка. Синко любими, все пак не се втурвай в разгара на боя, без да ме зърнеш с очите си, че се завръщам отново. Утре аз рано със изгрева слънчев ще дойда във стана, дивни доспехи ще нося за тебе от властника Хефест.“ [135] След като каза това, тя веднага напусна сина си, спря се до свойте сестри нереиди и тъй им продума: „Вие сега се спуснете вдън морското лоно широко, [140] влезте в двореца ни бащин, идете при морския старец, всичко поред му кажете! Сама към Олимп недостъпен тръгвам при Хефест, прочутия майстор, дано пожелае той да даде на сина ми блестящи и славни доспехи.“ Тъй рече. Мигом се гмурнаха те под вълните пенливи. Сребърнонога Тетида на вис към Олимп се отправи [145] да донесе за сина си обичен прекрасни доспехи. Тя полетя към Олимп, а във същото време ахейци бягаха с викот страхотен пред мъжеубиеца Хектор, стигнаха в стана при своите кораби и Хелеспонта. Медноколенни ахейци напразно се бяха старали [150] с бой да изтръгнат трупа на Патрокъл, другаря Ахилов, Тъй като вражи коне и пешаци го пак доближиха, също и Хектор Приамов, по сила подобен на пламък. Трижди блестящият Хектор нозете Патроклови сегна. [155] искащ трупа да изскубне; и викаше гръмко троянци. Трижди Аякси безстрашни, облекли си бурната сила, ядно далеч го отблъсваха; Хектор, в мощта си уверен, ту връхлетяваше в схватка, ту спираше най-ненадейно, викайки диво: дори не помисли назад да отстъпи. [160] Както пастири в полето не могат лъва да прогонят — гладен и огнен — от труп на говедо, убито от него, тъй шлемоносците двама Аякси не можеха дружно с бой да оттласнат сина на Приама от мъртвото тяло. Щеше трупа той да грабне и слава безсмъртна да има, [165] ако не беше дотичала вихрено бърза Ирида тайно от Зевса и други безсмъртни със вест при Ахила — да се приготви за боя веднага: изпрати я Хера. Спря до Ахила наблизо и думи крилати му каза: „Ставай, Ахиле Пелеев, най-страшен от всички герои! [170] Своя Патрокъл спаси, за когото сега се разгаря яростна битка и двете войски се изтребват взаимно: силно желаят едните прострения труп да запазят, другите — да го отмъкнат до към ветровитата Троя. Светлият Хектор най-много напира да дръпне Патрокла, тутакси да му отреже главата от нежната шия, [175] кървава да я забучи на копие дълго за показ. Ставай веднага, не се излежавай! За теб ще е срамно, ако остане Патрокъл игралка за псета троянски: вечен позор те очаква, щом бъде похулен трупът му.“ [180] А бързоногият, богоподобен Ахил я попита: „Кой те изпрати, богиньо Иридо, вестител при мене?“ Вихрено бърза Ирида така на Ахила отвърна: „Хера, преславна съпруга на Зевса, ме скришом изпрати, Нищо не знае ни Зевс, нависоко царуващ, ни никой [185] от боговете, които живеят в Олимп белоснежен.“ А бързоногият син на Пелея така отговори: „Как да отида във боя? Доспехите вече ми взеха. Моята майка любима не дава във битки да влизам, без да я зърна с очите си, че се е върнала тука: [190]