Илиада [bg]

В плащ минзухарен Зората от струите на Океана вдигна се да отнесе светлина на безсмъртни и смъртни. А пък Тетида във стана дойде с даровете на Хефест. Там тя сина си завари прострян над трупа на Патрокла, плачещ горчиво; край него ридаеха много другари. [5] Дивната между богините спря до сина си обичен, па за ръката го хвана, по име го викна и рече: „Чедо! Макар наскърбени, сега да оставим Патрокла, тъй като той е загинал по волята на боговете. Хайде вземи незабавно доспехите славни от Хефест. [10] Нивга човек не е носил такива на своето тяло.“ Каза така и положи доспехите тя пред Ахила. Целите с чудни украси ковани, те звъннаха силно. Трепет обхвана събраните там мирмидонци: и никой право във тях не можа да погледне, отстъпиха в уплах. [15] Щом ги съгледа Ахил, и по-грозно гневът го разтърси, пламък страхотен в очите му блесна под влажните клепки. Грабна в ръце очарован сияйните дарове божи. Щом се нарадва Ахил, съзерцавайки дивното дело, в миг се обърна към своята майка със думи крилати: [20] „Майко! Доспехите бог ми е пратил! Подхожда да бъдат само творба на безсмъртен, че смъртен не би ги направил, Тях ще си сложа веднага, но страх ми тревожи сърцето, да не би в същото време мухи да проникнат, наплюят раните, с мед причинени на мощния син на Менойтий, [25] червеи да не излюпят, за да оскверняват трупа му, всичко да почне да гние, понеже животът изчезна.“ Сребърнонога богиня Тетида така му отвърна: „Чедо любимо! Не трябва това да ти мъчи сърцето! Аз ще се грижа да гоня от него мухите свирепи, [30] дето разяждат телата на паднали в боя юнаци. Даже и цяла година трупът да лежи непогребан, все незасегнат ще бъде, дори и по-хубав ще стане. Хайде повикай веднага в съвета ахейски герои, спри да си гневен на цар Агамемнон, водач на войските, [35] въоръжи се за бой, потопи се във своята сила!“ Каза Тетида и тъй му внуши мъжество дръзновено. Ален нектар и амброзия капна в носа на Патрокла, за да остане съвсем непокътнато мъртвото тяло. Тръгна Ахил богоравен по стръмния бряг на морето, [40] викайки страшно, и всички ахейски герои раздвижи. Даже и тези, които по-рано оставаха в стана — сръчни кормчии, боравещи вещо с кормило на кораб, и домакини, раздаващи вкусна храна на войската, бързаха право в съвета, щом вече Ахил се показа, [45] твърде отдавна останал далече от лютата битка. Куцайки, първи дойдоха служители двама на Арес: бойкият син на Тидея и цар Одисей богоравен, с копия дълги подпрени, че имаха рани опасни. Двамата седнаха бавно в съвета на предната пейка. Мощният цар на мъже Агамемнон пристигна последен, [50] още със тежката рана — улучи го в схватка сурова Коон, синът Антеноров, със своето копие медно. След като всички ахейци се бяха събрали в съвета, стана Ахил бързоног и започна така да говори: [55] „Сине Атреев, нима по-полезно за двама ни беше, както за тебе, така и за мене, когато кипяхме заради девата в гняв душегубен, макар и печални? В стана да бе я убила без жал със стрела Артемида в оня ден, в който я взех, щом Лирнес до основи съсипах! [60] Нямаше толкова много ахейци да хапят земята, от враговете свалени, догдето упорствах в гнева си. Само троянци и Хектор с това придобиха изгода. Мисля, че дълго ще помнят ахейците нашата свада. Но да забравим каквото се случи, макар да сме тъжни, своята ярост в гърдите сами да смирим по принуда. [65] Ето сега прекратявам гнева си опасен в сърцето: вечно тъй непримиримо не бива със злъч да живея. Хайде веднага към бой подбуди дългокоси ахейци, за да изпитам на дело троянци, когато ги срещна, [70] пак ли ще искат до нашите кораби те да нощуват. Мисля, че всеки от тях ще подвие коляно със радост, щом се изплъзне от нашето копие в боя разбунен.“ Тъй рече. И възликуваха медноколенни ахейци, че се отказва сърцатият син на Пелей от гнева си. [75] Мощният цар на мъже Агамемнон така им продума, както си беше на трона и без да излезе в средата:228 „Мили другари, данайски герои, слуги на бог Арес! Редно е мълком да слушаш оратор и без да прекъсваш: даже за опитен в речи е трудно при шум да говори. [80] Кой би могъл да приказва и чува сред врява голяма? Би се забъркал оратор, дори да е силен вития. Аз обяснение искам да дам на Ахила Пелеев. Слушайте всички аргийци и в моето слово вникнете. Често ахейци говореха в стана за нашата разпра, [85] мен укоряваха много, но аз съм невинен! Виновни бяха и Зевс, и Съдба, и Ериния, бродеща в мрака.