Илиада [bg]
- Автор: Гомер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Блага Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Илиада [bg]». Краткое содержание книги:
Илиада [bg]
Перейти на страницу:
сграбчила воин ранен, още жив, а и други без рани,
трети пък, вече убит, за крака го повлича сред боя,
с метната дреха през рамо, обагрена с кърви юнашки.
Сблъскват се те и се бият подобно на живи смелчаци,
мъчат се все да измъкват от огъня свойте избити.
[540]
Нива на щита представи със плодна и рохкава угар,
ширна и триж преорана, а много орачи из нея
карат ралата във впряга, насам и натам ги възвиват.
Винаги щом се завръщат до слога на тучната нива,
идва човек и поднася в ръцете им чаша голяма
[545]
с медено вино, а те се обръщат отново в браздите,
жадни по-скоро да стигнат до края на плодната нива.
Тя зад гърба им чернее, подобна на рохкава оран,
а пък е цяла от злато: направи той истинско чудо.
Измайстори после нива просторна с висока пшеница.
[550]
Жънат из нея жътвари със сърпове остри в ръцете,
а на земята нагъсто се стелят ръкойки в редици.
Силни връзвачи с въжета от слама ги стягат във снопи.
Трима връзвачи по стъпките следват жетварите сръчни.
А пък децата събират във свойте прегръдки ръкойки,
[555]
трупат ги пъргаво. Сам господарят с тояга в ръката,
с радост в сърцето, безмълвен сред тях на браздата застава.
Готвят наблизо вестители обед под дъбова сянка.
Едър вол те са заклали и шетат усърдно край него;
бяло брашно за жетварска гощавка замесват жените. Хубаво лозе, отрупано с грозде, издяла от злато.
[560]
Гроздове едри и черни увисват навред по лозите,
всяка подпряна умело със сребърни дълги подпорки.
С тъмен ров той го опаса и още с оловна ограда.
Води напряко през лозето само едничка пътека,
[565]
гдето минават носачите, щом гроздобер се започне.
А пък девойки и юноши с радостно чувство в сърцата
носят във плетени кошници меденосладки гроздове.
Там сред кръга на младежите момък със цитра звънлива
свири игриво и пее със глас благозвучен и нежен
[570]
хубава Линова224 песен. Те дружно потрепват с нозете, следват го с песен и викот и скачат във такт хороводен.
Също създаде и стадо — безчет правороги говеда.
Кравите ловко извая от злато и светло олово,
как се отправят с мучене от своите обори на паша
[575]
чак до реката шумлива из блатни лъки със тръстика.
Четири златни пастири сподирят голямото стадо,
кучета девет ги следват отблизо с нозе бързогонни.
Там посред първите крави внезапно два лъва свирепи
бик грабват, който реве страховито, догдето го влачат.
[580]
Всички пастири и псета веднага ги погват със ярост,
двата пък лъва, раздрали дебелата бикова кожа,
цялата вътрешност гълтат, лочат му черните кърви.
Всуе ги гонят мъжете, насъсквайки бързите псета:
те пък не хапят, назад се отдръпват от тези два звяра,
[585]
спират наблизо, залайват, готови отново да бягат.
Куцият майстор направи една долина необятна
с пасбище китно и злачно, а в него овце белорунни,
също кошари, покрити овчарски колиби и навес.
После прочутият Хефест хоро изрисува на щита,
[590]
както хорото, което в обширния Кносос издяла
нявга Дедал за мома Ариадна със прелестни плитки.
Стройни момци и девойки, откупвани скъпо с добитък,225
кръшно играят, с ръце заловени за нежните китки.
С тънки була са момите, момците пък носят хитони, дивно тъкани и бляскащи още със капки елейни.226
[595]
Кичат богато венци пъстроцветни главите момински,
носят момците на хълбок меч златен със сребърен ремък. Пъргаво ту се затичват с умели нозе във хорото,
както приседнал грънчар колелото със длани
[600]
ловко опитва дали завъртяно добре ще се движи;
ту пък във гъвки редици се спущат едни срещу други. Радостно гледат мнозина събрани хорото им вито,
а сред играчите пее и сам си приглася на цитра
богоподобен певец. А двамина изкусни скачачи,227
[605]
щом той запее, и те се завъртват чевръсто в средата.
Майсторът изобрази Океана със сила безкрайна
в крайния кръг върху щита, грижливо и крепко направен.
След като бе изработил той щита огромен и плътен,
почна тогава и броня, по-ярка от огън разпален.
[610]
Шлем му приготви, прилягащ покрай слепоочника точно тежък, красиво изпъстрен: прибави му гребен от злато.
Той наколенници после изчука от ковко олово.
Щом като всички доспехи завърши прочутият майстор,
вдигна ги и ги постави пред майката на Еакида.
[615]
Тя с бързина на сокол отлетя от Олимп белоснежен,
носейки тези блестящи доспехи, подарък от Хефест.
Перейти на страницу: