Смъртоносно бяло
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Корморан Страйк (bg) #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-02-0382-7
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносно бяло». Краткое содержание книги:
– Не виждам какво общо има Хенри с всичко това – обади се Торкил с гневно изсмиване.
– Е, мисля, че това беше всичко – каза Страйк, пренебрегнал думите му, и затвори бележника си. – Само бих искал да знам дали според вас смъртта на съпруга ви е самоубийство, госпожо Чизъл.
Ръката й, с която държеше салфетката, потрепна леко.
– Никой не се интересува какво мисля аз – промърмори.
– Уверявам ви, че аз се интересувам – каза Страйк.
Очите на Кинвара пробягаха към Рафаел, загледан смръщено към поляната, а после към Торкил.
– Е, ако искате мнението ми, Джаспър сътвори голяма глупост точно преди...
– Кинвара – остро я прекъсна Торкил – съветвам те да не...
– Не ме интересуват твоите съвети! – извърна се тя към него с присвити очи. – Не докараха ли тъкмо те семейството до финансова разруха?
Физи стрелна през Изи към мъжа си предупредителен поглед да не отговаря. Кинвара отново се обърна към Страйк.
– Малко преди смъртта си мъжът ми провокира някого, след като го бях предупредила, че не бива да го прави с този човек...
– За Герайнт Уин ли говорите? – попита Страйк.
– Не – отвърна Кинвара, – но сте близо. Торкил не иска да казвам нищо за това, защото засяга добрия му приятел Кристофър...
– Мътните да го вземат! – избухна Торкил. Изправи се на крака и отново подръпна кадифените си панталони с цвят на горчица. – Бога ми, нима ще въвличаме външни хора в тези фантасмагории? И какво общо има Кристофър, по дяволите? Тъстът ми се самоуби! – изрече той на висок глас към Страйк, след което се извъртя към жена си и сестра й. – Търпях тази глупост, защото вие, момичета, искате да намерите душевен покой, но честно казано, ако ще поведе в такава посока...
Изи и Физи нададоха дружни възгласи в опит да го успокоят и да оправдаят себе си и насред цялата шумотевица Кинвара стана от стола, отметна назад дългата си червена коса и тръгна към вратата, като остави у Робин силното впечатление, че напълно преднамерено бе метнала тази бомба в разговора. На вратата тя спря и всички обърнаха глави към нея, сякаш ги бе повикала. С тънкия си детински глас Кинвара заяви:
– Всички идвате в тази къща, сякаш сте истинските й собственици, а аз съм гостенка, но Джаспър каза, че мога да живея тук до последния си час. А сега трябва да се видя с ветеринаря и когато се върна, искам всички да сте се махнали. Не сте добре дошли вече.
43
„Боя се, че не след дълго ще чуем нещо за фамилния призрак.“