Смъртоносно бяло
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Корморан Страйк (bg) #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-02-0382-7
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносно бяло». Краткое содержание книги:
– Ти как изтълкува „нещо глупаво“? – попита Страйк с готова над листа химикалка.
– На нея й беше навик да заплашва как ще посегне на живота си – отвърна Раф, – така че това трябва да е било. Или пък се е боял тя да не подпали и малкото, което му беше останало – той направи жест, с който обхвана неугледната стая. – Както виждате, то не е много.
– Каза ли ти, че тя се кани да го напусне?
– Останах с впечатление, че нещата между тях са обтегнати, но не си спомням точните му думи. Не говореше много членоразделно.
– Ти изпълни ли каквото той те помоли? – осведоми се Страйк.
– Да – отговори Рафаел. – Качих се на колата си като послушен син, карах чак дотук и заварих Кинвара жива и здрава в кухнята да беснее заради Вениша... тоест Робин – поправи се той. – Както може да сте схванали, Кинвара си мислеше, че татко я чука.
– Раф! – викна в негодувание Физи.
– Не е нужен такъв език – обади се Торкил.
Всички внимателно избягваха да срещнат погледа на Робин. Тя знаеше, че се е изчервила.
– Изглежда странно, нали? – каза Страйк. – Баща ти те кара да пътуваш чак до Оксфордшър, а е имало хора много по-близо, които би могъл да помоли да наглеждат жена му. Не чух ли, че през нощта тук е имало някой друг?
Изи се намеси, преди Рафаел да е успял да отговори.
– Теган беше тук онази нощ, момичето от конюшнята. Защото Кинвара не желаеше да оставя конете без гледач – добави тя и продължи, правилно предугадила следващия въпрос на Страйк. – Боя се, че никой не разполага с адрес, където да я откриеш, защото Кинвара се скарала с нея веднага след като татко умря и Теган си отишла. Нямам представа къде работи сега. Но не забравяй – наведе се тя напред и продължи, като наблягаше на следващите си думи, – че Теган вероятно е била дълбоко заспала, когато Кинвара твърди, че се е върнала тук. Това е голяма къща. Кинвара може да каже, че се е върнала по всяко време, а Теган няма как да е знаела.
– Ако Кинвара е била с него в къщата на Ебъри Стрийт, защо той би ме карал да дойда при нея тук? – попита Рафаел, изгубил търпение. – И как си обясняваш, че тя е успяла да ме изпревари и да пристигне преди мен?
Изи имаше вид, сякаш би искала да обори думите му, само че не можеше да измисли отговор. Сега на Страйк му стана ясно защо Изи му бе казала, че съдържанието на телефонния разговор между Чизъл и сина му „не е от значение“. Той още повече подкопаваше хипотезата, че Кинвара е убийца.
– Как е фамилията на Теган? – попита детективът.
– Бутчър – отвърна Изи.
– Някаква връзка с братята Бутчър, с които се е мотаел Джими Найт? – осведоми се Страйк.
На Робин й се стори, че тримата на канапето избягват да се погледнат в очите. Заговори Физи.
– Всъщност да, но...
– Мога да се опитам да се свържа със семейството и да ги помоля за номера на Теган – каза Изи. – Да, ще го направя, Корморан, и ще ти съобщя какъв е резултатът.
Страйк отново се обърна към Рафаел.
– Веднага ли тръгна, след като баща ти те помоли да идеш при Кинвара?
– Не, първо хапнах нещо, после взех душ – отвърна Рафаел. – Не бях особено нетърпелив да си имам вземане-даване с нея. Не сме си любимци един на друг. Пристигнах тук някъде към девет.
– И колко дълго остана?
– В крайна сметка седях тук с часове – отвърна тихо Рафаел. – Дойдоха двама полицаи и донесоха новината, че татко е мъртъв. Нямаше как да си тръгна веднага след това, нали? Кинвара почти припадна...
Вратата отново се отвори, влезе Кинвара и отново се насочи към стола си с твърда облегалка с изопнато лице и стиснала хартиени салфетки в ръка.
– Имам само пет минути – заяви тя. – Ветеринарят току-що се обади, в района е, така че ще се отбие да види Романо. Не мога да остана.
– Може ли аз да попитам нещо? – обърна се Робин към Страйк. – Знам, че вероятно нищо не е – изрече тя към присъстващите като цяло, – но на пода до министъра, когато го открих, имаше малка синя тубичка с хомеопатични таблетки. А някак не ми изглежда логично човек като него да прибягва към хомеопатия...
– Какви таблетки точно? – попита остро Кинвара за изненада на Робин.
– Лахесис – отвърна тя.
– В малка синя тубичка?
– Точно така. Ваши ли бяха?
– Да, мои бяха!
– И сте ги оставили в къщата на Ебъри Стрийт? – попита Страйк.
– Не, изгубих ги преди седмици... но никога не съм ги държала там – допълни, като се мръщеше по-скоро на себе си, отколкото на останалите. – Купих ги в Лондон, защото в аптеката в Улстоун ги нямаха.