![Дълбина в небето [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/7/dlbina-v-nebeto-bg-download.jpg)
Дълбина в небето [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Дълбина в небето [bg]». Краткое содержание книги:
Очакванията за богатство и морзовите сигнали от планетата Арахна, която съществува в орбитата на звездата, събуждат интереса и на още една раса — Новородените. Дългото пътуване ги отвежда до диамантените астероиди почти едновременно, преди Избухването на звездата.
С помощта на психоактивен вирус Новородените покоряват Чуенг Хо, но в битката са унищожени свръхсветлинните двигатели и половината човешки потенциал. Оцелелите са принудени да добиват ресурси от диамантените астероиди и да чакат Паяците да достигнат ерата на комуникациите през следващия светъл период.
Залогът за принудителното изгнание е висок — могъща империя и уникални технологии.
Обаче в колонията живее един Чуенг Хо, чиято истинска самоличност не е известна никому. Той може да промени хода на събитията.
Езр щеше да се разсмее, ако не беше сигурен, че коригираните компютърни очила предават всеки звук на „умните глави“ на Брюхел. Независимо от това обаче последната находка си оставаше най-щастливата за деня. „Тринли успя да преметне всички ни!“ Старият мошеник блъфираше често и във всичко, но обикновено внимаваше какво говори пред Томас Нау. Дойдеше ли време да запознае Рейнолт с подробностите, Тринли неизбежно щеше да стигне до менюто на локализаторите… и да остане с празни ръце. Кой знае защо Езр не изпита особена жал към него: най-накрая дъртото копеле щеше да получи онова, което заслужава.
21.
Киви Лин Лизолет прекарваше дълго време на открито. С новооткритите функции на локализаторите обаче това може би щеше да се промени. Сега тя се носеше над просеката, където се съединяваха Диамант Едно и Две. В този момент тя беше изложена на слънчевите лъчи и летливите материали, натрупани преди години, които сега се изпаряваха или кипяха. На местата, където диамантът не беше наранен, се виждаше сивоматова и гладка повърхност, почти като на опал. Понякога слънчевите лъчи изгаряха милиметър-два от горния слой графит — нещо като микрореголит — и откриваха великолепието, което се криеше отдолу. На всеки десет метра по ръба на скалата, където бяха разположени сензорите, се извиваше пъстроцветна дъга. Те трудно можеха да бъдат забелязани дори от съвсем близко разстояние, но Киви знаеше точното им разположение: на интервал от милисекунда джетове разтоварваха натрупаното електричество и го изпращаха в пространството, направлявани от програми, които се ръководеха от сензорите. Но дори това не беше достатъчно прецизно. Киви прекара повече от две трети от дежурството си около диамантените скали, опитвайки се да регулира разтоварването на джетовете. Въпреки това трусовете в планините бяха опасни и продължаваха да обхващат голяма територия. С прецизно изградена верига от сензори и програмите, за които говореше Тринли, сигурно можеше да се създаде по-добър режим на разтоварване на електричеството. Дори тогава трусовете нямаше да престанат, но вече щяха да са твърде слаби и нямаше да стигат до повърхността. А това означава, че и на нея вече няма да й се налага да прекарва толкова дълго около диамантените скали. Киви се зачуди какво ли ще е, ако мине на олекотен режим за дежурство, какъвто важеше за повечето хората в колонията. Това би спестило много от медикаментите, но тогава бедният Томас ще остава по-дълго време сам.
Разумът й потисна надигащата се тревога. „Има неща, които зависят от теб и които можеш да промениш и такива, пред които си безсилна; бъди благодарна и на това облекчение, което ще ти осигурят локализаторите на Тринли.“ Тя се понесе нагоре извън падината, за да свери събраните данни с останалата част от екипа.
— Обичайните проблеми — прозвуча в ухото й гласът на Флория Перез. Тя се беше заела с „горните склонове“ на Диамант Три. Така наричаха възвишенията, които се издигаха над сегашното ниво на купчината лед и руда. Всяка година на това място губеха по няколко джета. — Три от склоновете се бяха охлабили, добре че ги задържахме в последния момент.
— Добре, ще накарам Арн и Дима да ги следят. Мисля, че този път ще свършим дори по-рано. — Киви се усмихна на себе си. Занапред ще има много повече време за по-интересни проекти. Тя изключи предавателя си от честотите на останалите от екипа.
— Ей, Флория, ти отговаряш за дестилационната през това Бдение, нали?
— Точно така — в гласа отсреща се долови едва сдържан смях. — Всеки път гледам да се падна там; а нашето сътрудничество си върви в комплект с нея.
— В такъв случай имам едно предложение. Може пък да се споразумеем някак.
— Сигурно ще можем. — Флория беше на режим една десета от цикъла за дежурство, но двете и преди бяха работили по тази схема. Освен това тя беше Чуенг Хо. — Ще се видим в дестилационната след около две хиляди секунди. Може да пием и чай.
Дестилационната за летливи материали се намираше в края на един дълъг преход откъм сенчестата страна на диамантените планини. Нейните кули и цистерни блестяха заскрежени под лъчите на Арахна. От пещите, където се извършваше разпадането и прегрупирането на елементите, се излъчваше слабо червеникаво сияние. Крайните продукти бяха суров материал за фабриките и органична утайка, необходима за зареждането на оранжериите с бактерии. Основната технология за дестилационната на L1 беше взета от Чуенг Хо. Новородените също носеха със себе си подобни съоръжения, но ги загубиха по време на битката. „Слава богу, че поне нашите оцеляха.“ Поправката на повечето съоръжения и необходимостта от построяване на нови ги принуди да съберат всички годни материали, останали по корабите. Ако беше оцеляла не тяхната, а техниката за дестилация на Новородените, сега сигурно щяха да се молят изобщо да работи.