Дълбина в небето [bg]

Киви приземи совалката на няколко метра от дестилационната. После свали обвития с термоизолираща материя товар и се насочи към главния вход, придържайки се с въжетата, които очертаваха пътя от двете страни. Наоколо лежаха останали наноси лед, руда и замръзнал въздух от повърхността на Арахна. Дори тези ненужни наглед суровини бяха донесени отдалече и струваха много. Загубиха безвъзвратно повечето от запасите — особено замръзналия въздух — по време на Изгрева и случайните изригвания след него. Пренесоха внимателно каквото остана в най-дълбоките сенки на планинските склонове и сега внимателно следяха за температурните амплитуди по тези места. Но въпреки това по-голямата част дори от тези оскъдни количества беше превърната в неизползваема кал при безплодния опит да слепят двете диамантени грамади. Останалото им служеше за дишане, храна и поддържане на живота в колонията. Томас планираше да изкопаят пещера в недрата на Диамант Едно, която да послужи като хранилище с постоянна температура. Но най-вероятно изобщо нямаше да се стигне до това. Слънчевата светлина постепенно отслабваше и занапред едва ли щяха да имат проблеми със съхранението на запасите. А през това време дестилационната бавно напредваше — с по-малко от десет метра на година — през купчините лед и замръзнал въздух. Зад нея оставаше искрящата диамантена повърхност и дупките, оставени от веригите на гъсениците.

Контролната кабина на Флория се намираше в основата на най-задната кула на дестилационната. Тя беше част от оригиналния модул на Чуенг Хо, но сега приличаше на пресована клетка, която стига колкото да се нахраниш и да подремнеш в нея. През годините изгнаничество нейните обитатели постепенно привикнаха към тясното помещение. Но попаднеш ли в нея направо от повърхността… Киви поспря за миг. Повечето от живота й премина в подобни помещения с оскъдна площ или в безкрайната пустош на космоса. Чрез промените, които беше направила в кабината, Флория се опитваше да примири двете крайности. Киви дори знаеше какво би казал Езр по този повод: че прилича на малка колибка, досущ картина от вълшебна приказка за това как на една древна земя някакъв беден селянин живеел в подножието на затрупани от сняг планински склонове, а наблизо искрял заскреженият лес, сякаш направен от стъкло.