Убийството на Линда [bg]

— Дотогава има цели четиринайсет дни. Случаят е съвсем обикновен. Ще откриете убиеца за една седмица, момичета — увери ги Юхансон и си взе още едно парче сладкиш, защото гостите му отказаха, когато им поднесе отрупаната чиния. — Пък и малко чист въздух ще ви се отрази добре. Да помиришете истинска полицейска работа, да съберете две и две и да получите четири, хипотезата ви да се потвърди… Късна вечер е, току-що е завалял дъжд, потегляте към дома на заподозрения. Слизайки от колата, вдигате яките на палтата си, през прозореца виждате как той седи пред телевизора. Не подозира нищо, започнал е да свикна с мисълта, че ще му се размине. Звъните на вратата, чувате стъпки, той отваря… От полицията сме, господине. Искаме да поговорим. — От гърдите на Юхансон се изтръгна въздишка на дълбока носталгия по безвъзвратно отминало време.

— Всичко това звучи чудесно, Ларш, но май не ние го усещаме така — усмихна се дружелюбно Холт.

— А кой? — предпазливо попита Юхансон.

— Ти искаш да отидеш във Векшо, Ларш — отговори Холт, все едно разговаря с непокорно дете. — Но понеже не можеш, си принуден да изпратиш нас.

— Виж ти какъв психолог си била, Ана — усмихна се накриво Юхансон. — Не съм очаквал бурни аплодисменти, но ми се струва, че е по-уместно дискретно да се примирите със задачата си.

— Разбира се. Старай се да оползотвориш ситуацията по най-добрия начин, не усложнявай излишно нещата, никога не вярвай в случайните съвпадения: трите златни правила на Ларш Мартин Юхансон, които всеки детектив трябва да следва. С Лиса вече ни пиши пристигнали във Векшо.

— Точно така. Но в този случай — понеже ще трябва да разтребвате след Бекстрьом — има и още едно, четвърто, правило.

— Слушаме, шефе — отвърна Лиса Матей с физиономията на зубрачката в класа, на която дори не се налага да вдига ръка.

— Внимавайте с алкохола, момичета. Съвет от старец, който неведнъж си е патил — каза Юхансон и погълна поредната малка сладка от голямата чиния.