Убийството на Линда [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-326-1
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийството на Линда [bg]». Краткое содержание книги:
— Ситуацията действително е много неприятна — потвърди Улсон и понечи да стане от мястото си.
— Май трябва да се свържа с профсъюза и да подадем иск за лъжеобвинение.
— Срещу потърпевшата?
— Не, срещу онази побъркана кучка в розовата нощница. Изобщо не ми хрумна, че имате потърпевша. Може да помислиш по въпроса — великодушно предложи той.
— В смисъл? — притесни се Улсон.
— Дали да не я съдим — уточни Бекстрьом. — Розовата нощница.
„Така ти се пада, кучко.“
— Едва ли ще се наложи да стигаме чак дотам. — Улсон стана.
— Какво каза Бекстрьом в своя защита? — поинтересува се началникът на управлението във Векшо пет минути по-късно.
— Не знае нищо за никакъв сексуален тормоз — въздъхна Улсон. — Смята, че трябва да обвиним Муа Йертен в лъжеобвинение. Обмисля и консултации с профсъюза.
— Необходимо ли е? — простена началникът. — Впрочем ти разговарял ли си с потърпевшата?
— Само по телефона.
— Какво каза тя?
— Изобщо не желае да обсъжда случката и няма намерение да подава официално оплакване в полицията. Но аз съм готов да се хвана на бас, че тук има нещо гнило.
— Разбира се. В такива случаи почти вината има нещо съмнително, но същевременно става въпрос за наш колега, а ако потърпевшата откаже да съдейства, не знам как да изясним случилото се. Поправи ме, ако греша, но Бекстрьом не е налетял на онази жена, Йертен, нали?
— Май е добре да поговориш с новия шеф на Бекстрьом — предложи Улсон. — С Юхансон.
— С Ларш Мартин Юхансон, новия ШГДКП?
— Именно. Рано или късно ще научи.
— Обещавам да помисля — кимна началникът. „Какво се е случило с Улсон? — зачуди се той. — Явно съм го преценил много погрешно.“
Следобед, точно преди Левин да тръгне към хотела, телефонът му звънна. Неговият познат от Сепо се обаждаше да му съобщи резултата от проверката на телефонния номер, от който незнаен мъж бе звънил в дома на анестезиоложката Валберг.
— Оказа се съвсем прав, Ян — бе установил колегата му. — Телефонът е служебен. Абонаментът се води на община Векшо. Дай ми още едно денонощие и ще изровя името на ползвателя. Общо са няколкостотин — поясни той.
— Ако го направиш, ще ти бъда много признателен. Но гледай да не си навлечеш неприятности.
Колегата го увери, че задачата няма да го затрудни. Служителите в Сепо имали много способен сътрудник в общината, при това на ключов пост, и работата щяла да отнеме не повече от двайсет и четири часа.
— Добре тогава — съгласи се Левин. — Хиляди благодарности.
— За нищо. Утре ще ти съобщя името на този хахо, дето звъни да тормози хората посред нощ. Имам да ти казвам и още неща, но ще ги обсъдим, след като ни се изясни цялата картинка.
— Страшно съм ти благодарен — повтори Левин.
„Може би, може би не, а може би все пак да“, помисли си той по неведоми за него причини и отново усети прилив на познатото униние. То се появяваше винаги когато беше на път да разобличи случка, която да донесе сериозни последствия на хора от плът и кръв.
69
В сънищата му това униние се задълбочаваше и се превръщаше в гол страх, от който тялото му се мяташе, въртеше и пропадаше, а краката му усукваха потния чаршаф в средата на леглото. Чувстваше се изцяло подвластен на тези сънища, неспособен да се отбранява, отвличайки мислите си в друга посока, както прави наяве.
Но тази нощ не се наложи да се брани.
Циганско лято преди близо петдесет години. Ян Левин е получил първия си истински велосипед.
Червен „Крешент Валиант“. Кръстен на благородния принц Валиант, живял отдавна-отдавна, когато дори не е имало велосипеди, а само коне.
Левин не знае за кой път поред баща му подтичва след него, поддържа коша и подвиква.
Ян стиска кормилото, върти педалите колкото му държат краката и поне вече не затваря очи в мига, преди да полети към земята и да си обели коленете.
Остава най-трудното: чакълестата пътечка между бялата порта и червената веранда пред къщата, където мама пържи палачинки, защото е четвъртък.
— Няма страшно, Ян — вика татко зад гърба му. — Държа те! Няма страшно. Държа те.
Ян натиска педалите и се движи по-стабилно от друг път, защото баща му го придържа. Пред къщата натиска внимателно спирачката, пуска левия си крак, подпира се на земята и слиза.