Убийството на Линда [bg]

— Предвид какво е сторил на жертвата, извършителят има и други страни — възрази Холт. — И те не са никак приятни — уточни тя.

— Нали и аз това казвам. Непосредствено преди да убие жертвата всичките му задръжки са паднали, оказал се е в неконтролируемо състояние и после е станало онова, което вече знаем. Някога разследвах такъв случай. Делото „Мария“. Жертвата се казваше така. И тя беше учителка — като майката на Линда. Разказвал ли съм ви за този случай? — попита Юхансон.

— Не — поклати глава Холт. „Същинско дете е!“

— Разкажи, шефе — подкани го Матей с искрено любопитство.

— Добре, щом толкова настоявате — склони той.

Трийсет и седем годишната Мария живеела сама в Еншеде, близо до Стокхолм, и работела като учителка в гимназия в квартал Сьодермалм. Била симпатична, нормална, обикновена жена, харесвана от приятели, познати, колега, ученици и изобщо от всички, с които полицията разговаряла след убийството. Мария имала кристалночиста биография, а в нощното й шкафче не открили дори стимулиращ вибратор масажор. И въпреки това някой я изнасилил и убил в апартамента й. При това, по средата на седмицата, в разгара на зимата и не след посещение в бар. Преди нападението Мария кротко проверявала контролни.

— Започнахме разследването по обичайния начин — обясни Юхансон. — Гаджета, приятели, познати, колеги, съседи, хора, с които се е срещала в дните преди убийството. Не пренебрегнахме и класическите версии, щом полицията се сблъска с подобно престъпление, и проверихме редовния криминален контингент — от изнасилвачи до обикновени ексхибиционисти, чието минало е оставило следи в полицейските регистри.

— И какво излезе? — поинтересува се Холт, макар вече да се досещаше за отговора.

— Нищо. Един от разследващата група обаче се натъкна на информация за мистериозен автомобил, забелязан няколко дни преди убийството близо до дома на жертвата, и само денонощие по-късно нещата започнаха да се изясняват — доволно заяви Юхансон.

„Кой ли е бил?“, запита се Ана Холт, макар че дори и дете би следвало да се досети какъв е отговорът.

Мистериозният автомобил стоял паркиран точно пред нечий гараж и на втория път, когато това се случило, раздразненията собственик на гаража се обадил в полицията и подал оплакване срещу собственика на автомобила. Оплакването, разбира се, присъствало в купчините със следствен материал, но понеже собственикът бил съвсем обикновен, редови четирийсетгодишен гражданин без криминално досие, полицейските служители отложили разглеждането му.

Докато „един от нас“ не се запитал какво всъщност е търсела там тази кола.

— Жертвата живееше в обикновен жилищен квартал. Освен това автомобилът бил забелязан там късно вечерта. Открихме, че собственикът е женен и има две деца, работи като инженер в офиса на „Ватенфал“37 в Рогста и живее във Велингбю, тоест в другия край на града. Как да не си задам въпроса какво е търсел този човек толкова далеч от дома си, и то вечерно време?! — Юхансон или бе решил да свали маската, или просто даде воля на спомените си.