![Истинската история за носа на Пинокио [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/1/5/istinskata-istoriya-za-nosa-na-pinokio-bg-download.jpg)
Истинската история за носа на Пинокио [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-632-3
- Переводчик: Мартин Ненов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истинската история за носа на Пинокио [bg]». Краткое содержание книги:
— Добре — отвърна репортерът. — Слушам.
— Първо — каза Бекстрьом, като вдигна единия си пръст, — забрави за всички тези дивотии, които онова вестниче е качило в мрежата. Онези палячовци от заешкия отдел са им ги надробили. Това са пълни глупости. Гарсия Гомес не е убил Ериксон. Обаче е бил там няколко часа по-късно и е прерязал гърлото на неговото куче, но тази мажа подробност може засега да почака.
— Разбира се, разбира се — съгласи се репортерът.
— Второ, сега веднага ще ти разкажа как в действителност стоят нещата. Това е история, която ще преобърне всички павилиони за вестници в страната и можеш да продължиш с нея цяло лято, а защо не и до Коледа, ако имаш желание.
— Каква е уловката? Защо ми се струва, че има уловка?
— Трето — каза Бекстрьом, — тази информация не е безплатна, както вероятно разбираш. Говоря за шест цифри и ако се интересуваш, ще трябва да говорим най-малко един час, за да съм сигурен, че ще подредиш нещата правилно. Този път наистина всяка запетайка трябва да си е на правилното място.
— Говорим за стотарка — каза репортерът. — В такъв случай ми е необходима мостра на вкуса, за да знам за какво иде реч.
— Утре сутрин ще приберем един човек, който е затънал до ушите в убийството на адвокат Ериксон. Прокурорът вече взе решение той да бъде задържан и причината да остане да спи у дома си тази нощ е най-вече защото имаме нужда от време, за да се подготвим както трябва. Това обаче не е някой обикновен бандит.
— Добре, за кого говорим? — попита репортерът. — Една стотарка са доста пари, както, сигурно, разбираш.
— Напълно — каза Бекстрьом. — Впрочем това е само първоначалната такса.
— Но кой е той? — повтори репортерът. — За кого става въпрос?
— Става въпрос за най-добрия приятел на краля — отвърна Бекстрьом.
— Прието — каза репортерът и протегна ръка.
През следващите два часа криминалният комисар Еверт Бекстрьом яде варени свински крачета с пюре от ряпа, класическо шведско лятно ястие, което той поля с три големи бири и три концентрата, докато разказваше цялата история за Ериксон и Фон Комер и техните потайни сделки с картини и антики на стойност милиони шведски крони.
Заслужава да се отбележи, че той разказа всичко това, без дори звук да изпусне относно Пинокио и неговия нос. А още по-забележителното беше, че той не каза и дума за това кой е този, който най-вероятно е бил измамен с тези пари. Относно Пинокио той смяташе да държи езика зад зъбите си до свършека на света, ако се налагаше, а що се отнасяше до краля, той възнамеряваше да не го намесва, докато не дойде време за следващото плащане. „Капка по капка“, помисли си Бекстрьом. За успешния предприемач, който изкарваше прехраната си от чуждото нещастие, определянето на точния момент имаше решаващо значение.
97
След срещата със своя личен репортер, Бекстрьом се прибра вкъщи, за да може на спокойствие да уточни окончателните подробности преди утрешната акция. Най-напред, разбира се, той наметна халата си и си направи един силен грог. После извади малкия си черен бележник и състави списък на всичко, което трябваше да се свърши. Чак след това той позвъни на най-близкия си служител — Патицата Карлсон.
— За утрешния ден има някои неща, които искам да свършиш вместо мен — заяви Бекстрьом, който не възнамеряваше да пилее време за социални превземки.
— Благодаря, чувствам се добре. А ти как се чувстваш? — отвърна Патицата.
— Зарежи това сега — каза Бекстрьом. — Искам да приберем барона утре сутрин в шест.
— Не е ли рано? — възрази Патицата. — Защо тогава, ако смея да попитам? За какво е това бързане?
— За да се поти няколко часа, преди да започнем да го разпитваме — излъга Бекстрьом, защото той нямаше никакво намерение да обяснява, че това е молба от вестника, който имаше нужда от време, за да успее да подготви специално издание преди обяд.
— Разбрано — каза Патицата и изпусна лека въздишка.
— Мисля да го разпитам лично, а ти можеш да присъстваш, ако искаш. Предлагам да приложим стария класически подход.
— Кой от всичките?
— Лошото ченге и още по-лошото ченге — поясни Бекстрьом.
— Никакъв проблем — каза Патицата. — Нещо друго?
— Искам наистина да му се присере от страх, когато го приберем. Като начало му изпратете двама особено страховити полицаи, които да го извлекат от хралупата и които да не обелват и думица през цялото време, докато го возят, независимо колко врява вдига той. Веднага след като влезе в участъка искам да го обискираме и да му вземем отпечатъци. Сваляме връзките на обувките и колана и другите подобни неща. Снимки, пръстови отпечатъци, ДНК, цялата постановка. Нали разбираш какво имам предвид.