Севилското причастие
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Александрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Севилското причастие». Краткое содержание книги:
Полусрутената барокова църква се намира в старинния център на Севиля и трябва да бъде разрушена. Но двама от най-яростните застъпници на унищожението й са загинали наскоро при тайнствени обстоятелства. Нещастни случаи ли са отнели живота им — или убийства? Ватиканът незабавно изпраща отец Лоренцо Кварт, изискан и невероятно привлекателен свещеник от тайните служби на папската държава, за да проучи случая.
В Севиля отец Кварт бива въвлечен в сблъсъка между застъпниците и противниците на църквата — суровият и консервативен свещеник на „Богородица със сълзите“, който се радва на безрезервната преданост на енориашите си; младият и амбициозен вицепрезидент на севилската банка „Картухано“, чиито интереси налагат унищожението на старата постройка; неговата съпруга Макарена — съвършена андалуска красавица и потомствена аристократка, чиято фамилия е тясно свързана с историята на църквата; майката на Макарена, херцогиня Нуево Естремо, елегантна възрастна дама, която страда от безсъние и е пристрастена към кока-колата; както и Онорато Бонафе, нечистоплътен репортер от клюкарско списание, чиято цел е да въвлече по възможност всички тях в скандал.
Отец Кварт постепенно бива оплетен от очарованието на Севиля — и от красотата на Макарена. Дните на старата църква са преброени, а той все повече се разкъсва между интересите на двата лагера и влиза в противоречие със свещеническите си обети.
— Защо?
Кварт го погледна раздразнено.
— Как да ви кажа? Защото това е най-достоверното обяснение. Ще бъде по-трудно да се докаже невинността ви, ако им кажете, че сте заключил църквата, знаейки, че в нея има мъртвец.
Отец Феро остана невъзмутим, все едно нямаше нищо общо с това. Кварт продължи да говори, като му напомни, че отдавна са минали времената, когато властите приемат думата на свещеника като Евангелието. Особено когато в неговата църква има труп. Но старецът не му обърна внимание, а просто гледаше ту към Макарена, ту към тъмната река.
— Кажете ми, какво е най-удобно за Рим? — попита отец Феро най-накрая.
Това беше последното, което Кварт очакваше да чуе. Обзе го нетърпение.
— Забравете за Рим. Не сте толкова важен. При всички случаи ще има скандал. Представете си свещеник, обвинен в убийство, при това в собствената му църква.
Отец Феро почеса брадичката си. Изглеждаше почти като човек, който се забавлява.
— Добре — каза той най-накрая. — Случилото се е удобно за всички. Вие се отървавате от църквата — каза той на Гавира, — а вие и Рим — на Кварт — от мен.
Макарена се изправи.
— Моля ви, не говорете така, дон Приамо — каза тя. — Има хора, които се нуждаят от тази църква и от вас. Аз имам нужда от вас. Херцогинята — също. — Тя погледна яростно съпруга си. — А утре е четвъртък.
За момент лицето на отец Феро се смекчи.
— Знам — отвърна той, — но нещата вече са извън моите ръце. Кажете ми нещо, отец Кварт. Вярвате ли, че съм невинен?
— Аз вярвам — каза Макарена, почти умолително.
Но очите на стария свещеник бяха приковани върху Кварт.
— Не знам — отговори му Кварт. — Наистина не знам. Но това няма значение. И вие сте свещеник като мен. Мой дълг е да ви помогна, доколкото мога.
Отец Феро изгледа странно Кварт — така, както никога досега не беше го гледал. Този път в очите му нямаше суровост, а нещо, което напомняше на благодарност. Брадичката му потрепери, но после той примигна, стисна зъби и изразът му отново стана враждебен.
— Не можете да ми помогнете — каза той. — Никой не може. Не ми трябват алибита или доказателства, защото когато заключих вратата на вестиария, онзи човек лежеше мъртъв в изповедалнята.
Кварт затвори очи. Това не оставяше никакъв изход.
— Откъде сте сигурен? — попита той, страхувайки се от отговора, който предполагаше, че ще получи.
— Защото аз го убих.
Макарена рязко се извърна и извика. Гавира запали друга цигара. Отец Феро се изправи и непохватно започна да закопчава отново расото си.
— По-добре е да ме предадете на полицията веднага — каза той на Кварт.
Луната се плъзгаше по Гуадалкивир, за да се слее с отражението на Златната кула в далечината. Седнал на брега, с крака провиснали над водата, дон Ибраим притискаше носна кърпичка до кървящия си нос. Ризата му се беше разпасала и разкриваше тлъстия му корем, покрит с петна от кафе и масло от лодката. До него, сякаш реферът беше преброил до десет и нищо вече нямаше значение, Ел Потро лежеше по корем и също се взираше в черните, тихи води, потънал в мечтата си за корида и следобедна слава, за аплодисменти под светлините на боксовия ринг. Приличаше на уморена хрътка, която вярно чака до господаря си.
В подножието на стъпалата, които водеха към реката, Ла Ниня топеше подгъва на роклята си във водата, търкаше челото си и тихичко си припяваше с дрезгав глас, ухаещ на мансаниля и поражение. А светлините на Триана примигваха от далечния бряг, докато бризът от Санлукар, от морето и — както се говореше — от Америка, накъдряше повърхността на реката и охлаждаше тримата приятели.
Дон Ибраим сложи ръка на сърцето си и отново я отпусна. Беше оставил часовника на дон Ернесто Хемингуей, запалката на Гарсия Маркес, шапката и пурите си на „Хубавица“. Заедно с последните късчета от достойнството си и обещаните четири и половина милиона, които щяха да използват, за да построят заведение за Ла Ниня. В живота му имаше много неуспешни предприятия, но нито едно толкова катастрофално.
Той въздъхна дъбоко и се изправи, като се подпираше на рамото на Ел Потро. Ла Ниня се качи по стълбите откъм реката, хванала грациозно мокрите си поли. Лъжливият адвокат погледна с обич разрешения масур, отпуснатия кок, размазания туш и устните й, останали без червило. Ел Потро също се изправи и той вдъхна мириса на честната му мъжка пот. И тогава, невидима в тъмнината, една огромна кръгла сълза се стече по бузата на дон Ибраим.