Танцуващият с духове
- Автор: Кейс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танцуващият с духове». Краткое содержание книги:
Журналистът Майк Бърк документира ада на войната по света, докато хеликоптерът му не се разбива в пламъци в Африка. Години по-късно Бърк губи жената, която обича, както и вкуса към риска. Докато на пътя му не се изпречва зъл гений.
Отвъд океана друг мъж, Джак Уилсън, напуска затвора с единствената мисъл за отмъщение. Също като Бърк и той е изгубил нещо голямо и крои планове… за Апокалипсис. Въоръжен с тайните дневници на Никола Тесла, най-великият изобретател след Леонардо да Винчи, Уилсън разработва зловещ план да върне Америка и света в Средновековието. Задействана е верижна реакция и Бърк е единственият, който може да спре Уилсън, но преди това трябва да го открие. Започва преследване из целия свят. Бърк има противник, който не знае що е страх, а времето му изтича…
Без да сваля очи от екрана на телевизора, мъжът до него отвърна:
— Фриско.
— Какво е станало?
Мъжът само поклати глава.
— Има много жертви.
Картината се смени и на екрана се появиха кадри от пресконференция. Кметът на Сан Франциско, застанал до началника на полицията, уверяваше журналистите, че „няма данни за биологическо оръжие“.
— Това терористична атака ли е? — попита репортер.
Началникът на полицията даде неангажиращ отговор.
Обади се възрастна жена, застанала близо до телевизора:
— Някой каза, че температурата се покачила жестоко. И всичко станало за секунди. Каква е тая работа, за Бога?!
Бърк си наля чаша кафе. И едва не се задави при първата глътка… Федералният съд в Сан Франциско… там бяха осъдили Джак Уилсън, нали така? Сърцето му се сви на топка в гърдите.
По-късно същия ден Бърк седеше в сепаре на „Каубойска вечеря“, пиеше кафе от голяма порцеланова чаша и преглеждаше бележките си. Телевизорът над бара боботеше непрестанно.
Властите на Сан Франциско били склонни да приемат обяснението, че е възникнала повреда в отоплителната система на сградата. Досега никой не беше свързал събитието с катастрофата в Калпепър.
Бърк разлистваше страниците на тефтерчето си, търсейки нещо, което може да е пропуснал. Накрая откри само едно. Надраскана набързо бележка, която гласеше: ukrainebrides.
Имаше и телефонен номер отстрани. Намръщи се в опит да си спомни кога и къде се е сдобил с тази информация. Прибра се в стаята си около осем, като пътьом се отби в един магазин да си купи карта за телефон. Само Бог знаеше колко би му струвало да се обади в Украйна от хотела.
Седнал на леглото с телефона, той набра двайсетина цифри и изслуша записаното съобщение. Накрая се спря на опция пет — разговор със служител. Последваха пет-шест минути изчакване, през които в ухото му звучеше европейска поп музика, а очите му следяха картината на намаления докрай телевизор. Носилки и колички в коридорите на някаква болница. Лекари, който излизат забързано от отделението по изгаряния. Чували за трупове и стъписани официални лица.
Изкушаваше се да затвори. Пет минути европейска поп музика му идваха в повече, особено когато изгледите да научи нещо полезно клоняха към нула. Ясно му беше, че се хваща за сламки. И че това ще се окаже поредната задънена улица. Най-накрая музиката спря, заменена от глас:
— Да, ало? Олга Примакова на телефона.
— Здравейте…
— Съжалявам, че се наложи да изчакате, но тук е много късно.
Бърк дори не се беше замислил за това.
— Наистина съжалявам…
— По-добре уебсайта, не? — каза Олга. — Там може видите снимки на булките. Но може би… нямате компютър?
— Точно така — отвърна Бърк. — Нямам. Пред себе си.
— Може би в библиотека…
— Всъщност един приятел ми даде номера ви. Джак Уилсън?
— О, да. Помня го от романтичния уикенд. Разбира се.
Бърк изправи гръб и спря телевизора с дистанционното.
— Той ми разказа за това!
— Значи Джак Уилсън ви дал този номер? Чудесно! И вие ли търсите хубава булка?
„Булка?“ Да не би Уилсън да се е оженил за някоя от тези жени? Кога пък успя?
— Пръстенът, който дал на Ирина… леле, направо фантастичен — изохка Олга.
— Да — побърза да се съгласи Бърк, — страхотен пръстен. — Захапа и името. — Ирина много го е харесала!
— И толкова голям!
— Е, такъв си е Джак. Никога не прави нищо наполовина. Всъщност точно затова ви се обаждам. Искам да им направя подарък, но не знам на какъв адрес да го изпратя.
Олга се поколеба.
— Защо не го занесете на сватбата? — предложи тя. — Тя е съвсем скоро. Утре или вдругиден май.
— Да, наистина, но… — отвърна Бърк — къде точно ще се състои?
Дълга пауза, после:
— Вие не сте… поканен?
— О, поканиха ме, разбира се, но… в момента пътувам, а забравих поканата вкъщи, така че…
— Съжалявам — каза Олга, — не ми е разрешено да давам тази… информация. Само мадам Пулетска може да ви каже. Само че и тя е на път като вас. Но всяка сряда се обажда. — Жената направи пауза. — Вие в САЩ ли сте?
— Да.
— В коя часова зона? — попита отсечено тя.
— Скалистите планини.
— Така ли? Тогава ще й предам да ви се обади — Скалистите планини, между осем и дванайсет на обяд. Да?
— Да, няма проблем, но…
— Моля? Вашият номер? Ще й го предам в сряда.
Бърк й продиктува телефонния номер на мотела, после каза:
— Проблемът е, че… дотогава има цяла седмица! А…
— Съжалявам. Повече не мога да направя! — После му благодари и затвори.
46.
Седнал зад бюрото си, Рей Коваленко поклати глава, изпсува под нос, после вдигна ръце и наполовина извика, наполовина изръмжа: