Страхът на Фондацията
- Автор: Бенфорд Грегори
- Серия: second foundation trilogy #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Страхът на Фондацията». Краткое содержание книги:
Системата не можеше да донесе максимална полза. Прекаленият контрол се проваляше.
При седемнайсетия скок се сблъскаха тъкмо с това.
6.
— Отклонение на вектора за претърсване — дойде автоматичната команда от имперския кораб.
Нямаха избор. Издутият имперски кораб ги засече секунди след като изскочиха от среден по размер тунел.
— Такса за трансгресия — обяви компютъризираната система. — Планетата Обиджон изисква от специалните кораби сумата… — последва порой от компютърни думички.
— Хайде да плащаме — обади се Хари.
— Чудя се дали Ламурк не би ни издирил по това? — обади се Дорс по вътрешния комуникатор.
— Какъв избор имаме?
— Ще използвам личния си индекс.
— За транзитно преминаване? Че това ще те разори!
— По-сигурно е.
Хари вдигаше пара, докато влизаха в магнитния захват на имперския стражеви кораб. Дупката обикаляше на орбита около тежко индустриализирана планета. Сиви градове се простираха върху континентите и замрежваха моретата в огромни шестоъгълници.
В Империята съществуваха два планетарни модела: селски и градски. Хеликон беше селскостопански свят, социално стабилен поради осветените от времето родови връзки и здрави икономически традиции. Подобни светове обикновено съществуваха дълго.
От друга страна, Обиджон като че ли се хранеше от другия първичен човешки импулс: вкопчването, търсенето на допир с другите. Трантор беше връхната точка на градското струпване.
Хари винаги бе смятал за странно това, че хората толкова лесно изпадаха в тези две крайности. Усещанията, които бе преживял като пан, му изясняваха тези тенденции.
Панската любов към откритото и естественото намираше съответствие в селските светове. Това включваше цял куп възможни общества, особено фемо-пасторалния атрактор в психоисторическото пространство.
Противоположният му полюс — клаустрофобичните, макар и вдъхващи увереност общества — възникваха от същия корен, от който и племенното събиране на пановете. Маниакалното пощене на пановете се изразяваше при хората в клюки и партита. Панската йерархия даваше основната форма на различните групи на феодалистки атрактори: Мачо, Социалистически, Патриархални. Дори и някои от малкото танатокрации и някои от Рухналите светове съответстваха на този образец. Те имаха фараонски фигури, които обещаваха живот след смъртта и детайлно разделяне по ранг в зависимост от това, докъде е стигнал човек в строгата обществена пирамида.
Сега той усещаше отвътре тези категории. Това беше липсващият елемент. Вече можеше да включи в психоисторическите уравнения нюанси и оттенъци, които отразяваха натрупания от него опит. Щеше да е много по-добро от сухите абстракции, от които се бе ръководил досега.
— Платили са им — обади се Дорс по комуникатора. — Каква корупция!
— Хммм… да, шокиращо. — Циничен ли ставаше? Искаше да се обърне и да поговори с нея, но тясната ракета почти не даваше възможност за общуване.
— Да вървим.
— Накъде?
— Към… — осъзна, че няма представа накъде.
— Вероятно сме се измъкнали от преследването — тонът на Дорс бе стегнат, притеснен. Беше се научил да усеща кога е напрегната.
— Бих искал пак да видя Хеликон.
— Със сигурност го очакват.
Усети как го бодна разочарование. Досега не бе осъзнавал колко близо до сърцето му все още е неговото детство. Дали Трантор не го бе направил глух за собствените му чувства?
— Накъде тогава?
— Възползвах се от тази пауза да предупредя един приятел по тунелната връзка — отвърна му тя. — Можем да се върнем на Трантор, макар и по много коварен маршрут.
— Трантор! Ламурк…
— Вероятно няма да очаква от нас подобна дързост.
— Което прави тази идея препоръчителна.
7.
Беше зашеметяващо — да прескочиш през цяла галактика, затворен в контейнер, колкото ковчег.
Подскачаха, блъскаха се, отново подскачаха. Дорс на няколко пъти сключва „сделки“. Всъщност подкупи. Тя стъкмяваше сръчно комбинации от неговите кодове, имперските индекси за достъп и личните й номера.
— Скъпичко — ядосваше се Хари. — Как бих могъл да платя…?
— Мъртвите не се притесняват за дългове — отвърна му тя.
— Колко мило.
— Тук няма място за деликатност.
Веднъж изскочиха в близка орбита до забележително измъчена звезда. Край тях се стрелкаха ярки ленти от светлина.
— Колко ли време може да изтрае тукашният тунел? — зачуди се той.
— Ще го спасят, убедена съм. Представи си какъв хаос ще настане в системата, ако някой отвор започне да бълва гореща плазма.