Господарят на хаоса

Справянето с тези неща се оказа не по-сложно, отколкото откриването им. Потоците на Силата, насочвани от Аная чрез връзката — както и онези на другите кръгове — без труд можеха да спрат стадо освирепели бикове, камо ли едно котле, на което е хрумнало да полети. А спреше ли се едно нещо веднъж, със Силата или с ръка, рядко се размърдваше отново. Просто бяха много. Нямаше време за Церителство, освен когато нечий живот бе в опасност — отоците, кървенето и счупените кости трябваше да изчакат, докато поредната дъсчена ограда се сриваше на земята, за щастие, без да счупи нечия глава; докато поредното буре спираше дивото си търкаляне преди да е счупило крак.

Нинив бе обзета от безсилие. Толкова много неща бяха подивели; все малки, но мъж с разбит от тиган череп или жена, удушена от собствената си риза, бяха също толкова мъртви, както и ако ги беше ударила Силата. Безсилието не беше само нейно; стори й се, че идва от всяка жена в кръга. Но единственото, което можеше да направи, беше да крачи заедно с другите и да гледа как Аная заприда съчетанието от техните потоци в битката с хилядите дребни опасности.

Най-сетне Аная спря. Разпадането на връзката изненада Нинив. За миг тя се присви на място и се взря в улицата с неразбиращ поглед. Стонове и плач бяха заместили писъците и виковете. Ако се съдеше по луната, изминал беше по-малко от час, но на Нинив й се стори като десет.

— Изобщо не беше това, което очаквах от един Отстъпник — измърмори Аная. Тя също изглеждаше уморена, но веднага се залови за следващото, което трябваше да се направи. — Едва стоиш на краката си, Никола. В леглото. Веднага. И искам да поговоря с теб сутринта, преди закуска. Англа, ти остани — ти можеш отново да се свържеш и да дадеш малко сила за Изцеряване. Ланита, в леглото.