Тъмната кула
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #7
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Тъмната кула». Краткое содержание книги:
Сузана-Мия се пренася от „Дикси Пиг“ в стая на ужасите в Тъндърклап. Джейк и отец Калахан, придружавани от животинчето Ко, влизат в ресторанта на Лексингтън Авеню и Шейсет и първа улица, без да подозират колко многобройни и опасни са враговете им…
Роланд и Еди са в Мейн с Джон Кълъм и търсят мястото, на което често са се явявали врати към паралелните измерения. Отчаяно искат да се съберат с другарите си, същевременно си дават сметка, че от значение е само светът, от който искат да избягат…
Тед също беше паднал на колене, ала поради съвсем друга причина. Беловласият мъж бе обгърнал с длани главата на Шийми, опитвайки се да го успокои. Старият познайник на Роланд вече бе успял да одраска бузата си на един остър камък, на който едва не извади лявото си око. И сякаш това не стигаше, ами и от устата му бе започнало да тече кръв.
— Дайте ми нещо, което да сложа в устата му! — извика Тед. — Хайде, размърдайте се! Ще си разкъса езика!
Дървеният капак от сандъка със сничовете продължаваше да стои подпрян на един от контейнерите. Роланд го стовари върху коляното си — никакви признаци на сухо разкривяване, помисли си Сузана — и го натроши на парчета. Жената грабна една от отломките и забърза към Шийми. Нямаше нужда да застава на колене, понеже винаги беше върху тях. От единия край на отчупената дъска стърчаха трески, ето защо тя я завъртя, преди да я пъхне в устата на телепорта. Той я захапа толкова силно, че Сузана чу как дървото изхрущя.
Междувременно Отродът продължаваше фалцетните си литания. Единствените думи, които се открояваха на фона на неразбираемото му бръщолевене, бяха: „хайл“, „Роланд“, „Гилеад“ и „Елд“.
— Някой да му затвори устата! — извика Динки; в този миг Ко залая.
— Не се занимавай с Отрода, ами хвани краката на Шийми! — сопна му се Тед. — Не му давай да рита!
Динки коленичи и сграбчи краката на гърчещия се мъж — единият беше бос, но другият беше обут в нелепата гумена мокасина.
— Тихо, Ко! — каза Джейк и зверчето се подчини. То стоеше с корем, прилепен към сипея, разперило късите си крачка, а козината му бе настръхнала, създавайки впечатлението, че е двойно по-голям.
Роланд се надвеси над главата на Шийми, подпирайки се с длани на земята. Бе доближил уста до ушите на стария си познайник и сега му шепнеше нещо. Воят на Отрода пречеше на тъмнокожата жена да чуе какво му казва нейният дин, ала въпреки това успя да различи няколко думи: — „Уил Диърборн“, „Всичко е наред“ и „почивка“.
Каквото и да се бе случило, вече отминаваше. Постепенно Сузана се успокои. Тя видя как Динки разхлаби хватката си, готов да я затегне начаса, ако Шийми пак започне да рита. Мускулите около устата на някогашния кръчмарски прислужник също се поотпуснаха и челюстите му се разтвориха. Тъмнокожата жена извади внимателно дъската, взирайки се изумено в обрамчените с кръв дупки — някои бяха дълбоки цял сантиметър, — които зъбите на Шийми бяха пробили в дървото. Прехапаният му език висеше от крайчеца на устните му и това й напомни за изражението на Ко, когато дремеше, легнал по гръб, разперил лапички в четирите посоки на компаса.
Сега единствените звуци бяха фалцетният молебен на Отрочето на Родърик и гърленото ръмжене на скункса, който стоеше до краката на Джейк и наблюдаваше новодошлия, подозрително присвил очи.
— Затвори уста и се успокой — каза Роланд на Отрода, след което добави нещо на непознат за Сузана език.
Отрочето на Родърик застина по средата на поредния си поклон — ръцете му бяха вдигнати високо във въздуха, а очите му не се отделяха от Роланд. Еди видя, че едната страна на носа му бе проядена от грозна рана, червена като ягода. Той закри лице с длани, сякаш Стрелеца излъчваше някакво ослепително сияние, и се търкулна на земята, присвивайки колене към гърлите си. Това движение бе съпроводено от гръмка пръдня.
— Харпо54 проговори — каза Еди и Сузана се засмя. Сетне настъпи тишина, като изключим воя на вятъра, едва доловимата музика от „Синия рай“ и далечния тътен на гръмотевици те.
Пет минути по-късно Шийми отвори очи, надигна се и се огледа с озадачения вид на човек, който не знае нито къде се намира, нито как се е озовал там или защо. После очите му се спряха на Роланд и измъченото му лице се озари от усмивка.
Стрелеца също му се усмихна и протегна ръце към него.
— Можеш ли да дойдеш при мен, Шийми? Ако не можеш, аз ще дойда при теб.
Телепортът запълзя към Роланд от Гилеад — тъмната му коса падаше в очите му — и положи глава на рамото му. Сузана почувства паренето на напиращите сълзи и отмести очи.
ДВЕ
Малко по-късно Шийми вече седеше на земята, облегнал се на стената на пещерата, а покривалото на триколесния скутер на Сузана му служеше за възглавница. Еди му предложи сода, но според Тед трябваше да му дадат вода. Шийми пресуши първата бутилка „Перие“ на един дъх и вече унищожаваше втора. Останалите пиеха разтворимо кафе — с изключение на Тед, който се наслаждаваше на любимата си ноз-а-ла.
54
Сценичен псевдоним на Джулиъс Маркс от световноизвестната комична трупа на братя Маркс. Харпо е ням и общува посредством арфа (оттам и името му), клаксон или други музикални инструменти. — Б. пр.