Потомците на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: the heritage of shannara #1
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Лозев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Потомците на Шанара». Краткое содержание книги:
Спря, сякаш очакваше отговор, така че той кимна. Не можеше да каже дали тя видя кимването или не. Момичето въздъхна:
— Е, харесваш ми, Елф. Инат си и си решителен, а понякога не забелязваш никой около себе си. Но и аз съм като теб. Може би така се пазим да не станем като всички други — Така оцеляваме. — Направи пауза и се обърна с лице към него. — Мислех си, че ако трябва да умра, бих искала да ти оставя нещо от себе си, нещо, което само ти да имаш нещо специално.
Пар се опита да протестира, но тя бързо сложи пръст пред устата му.
— Нека да свърша. Не казвам, че ще умра, но със сигурност е възможно. Така че издавайки тази тайна, може би тя ще ме пази като талисман. Разбираш ли? — Устата му се сви и тя отдръпна пръстта си. — Спомняш ли си, когато ти говорех за себе си онази нощ, след като избяга от федералния патрул, а другите бяха заловени? Опитвах се да те убедя, че не съм ви предала. Казахме си някои неща един за друг. Ти ми каза за магията и как действа. Спомняш ли си?
Гои кимна:
— Каза ми, че си сирак от осемгодишна възраст и че Федерацията е виновна за това.
Тя прибра коленете си като дете.
— Казах ти, че семейството ми е загинало в пожар, подпален от федералните Търсачи, когато откриха, че баща ми прави оръжия за Движението. Казах ти, че уличен фокусник ми е прибрал и от него съм научила всичко — взе си дълбоко дъх и поклати бавно глава. — Това, което ти казах, не е истина! Баща ми не загина в пожара. Избяга с мен. Той ме отгледа, не леля ми или уличният фокусник. Израснах сред фокусници и оттам научих занаята си, но баща ми се грижеше за мен и все още се грижи — гласът й потрепера. — Баща ми е Падишар Крийл.
Пар разтвори очи от учудване:
— Падишар Крийл е твой баща?
— Никой не знае освен теб. Така е по-безопасно. Ако Федерацията беше открила коя съм, щеше да ме използва, за да се добере от него. Пар, това, което трябваше да знаеш за детството ми, бе, че никога не бих предала някой, след като семейството ми е предадено на Федерацията. Това бе истината. Ето защо баща ми, Падишар Крийл, е така разгневен, че между хората му може да има предател. Никога няма да забрави какво се случи с майка ми, брат ми и сестра ми. Възможността да загуби някой близък заради нечие предателство го ужасява.
Тя спря и напрегнато го загледа.
— Обещах никога да не казвам коя съм, но наруших обещанието си заради теб. Искам да знаеш. Това е нещото, което мога да ти дам и да бъде само твое.
Усмихна се и част от напрежението му изчезна.
— Дамсън — каза той, — нищо по-добро не може е да направиш. Ако стане нещо с теб, моя ще е вината, че те уговорих да ни доведеш тук. Как ще погледна тогава Падишар? — Гласът му бе шептящ смях. — Не бих могъл да се приближа на стотина мили от него.
Тя също се засмя при тази мисъл и го бутна, все едно че бяха деца. След това се протегна и го прегърна. За миг той не помръдна, а очите му се загледаха в Кол — едва видима сянка в другия край на коридора. Но брат му не гледаше. В това начинание имаше замесени приятели и предатели от самото начало и не можеше да каже кой кой е. С изключение на Кол, а сега и на Дамсън.
Отпусна ръцете си и също я прегърна. Миг по-късно се завърна Къртицата. Приближи се толкова тихо, че не го усетиха, докато не ги бутна с вратата. Пар пусна Дамсън и скочи на крака, освобождавайки острието на дългия си нож. Къртицата се показа в процепа и отново изчезна. Дамсън хвана ръката на Пар:
— Къртицата! — прошепна тя. — Всичко е наред.
Кръгловатото лице на Къртицата отново се появи.
След като видя, че оръжието е изчезнало, влезе вътре. Кол вече идваше. Когато стигна до тях, Къртицата каза спокойно:
— Козята пътечка е чиста и ще остане така, ако побързаме. Но бъдете наистина бързи.
Измъкнаха се от коридора и се озоваха на обширен и пуст балкон. Минаха бързо по него, оставяйки зад себе си тънещи в полумрак врати и прозорци. След това Къртицата ги въведе в голям салон, от който врата водеше към двора на палата. Козята пътечка се виеше оттам към масивната стена. Едно време дворът е бил лабиринт от градини и алеи, а се бе превърнал в купчина камъни и гола земя. Отдолу се чернееше Дупката.
Къртицата нетърпеливо им махна. Стъпиха на козята пътечка. Вятърът духаше и шумът от преминаването му покрай стената и през празния двор бе като тъжно ридание. В сянката нямаше признаци на живот. Не се виждаха и Призраци.