Потомците на Шанара

— Стеф, виж какво направи тя! Предаде ни!

— Не! — изкрещя Джуджето и го удари.

Морган се присви, изненадан от силата на удара. Първата му реакция бе удивление. Не очакваше, че е възможно Стеф да е все още толкова силен. Изправи се на колене, загледан в Джуджето, което тичаше след Падишар и крещеше нещо неразбираемо.

Стеф стигна големия мъж, когато беше само на няколко стъпки от Тийл. Хвърли се върху Падишар отзад, хвана ръката с меча и започна да я извива. Падишар изкрещя яростно и се опита да се освободи, но Стеф висеше върху му.

В бъркотията Тийл скочи. Качи се като котка върху тях и започна да ги удря с чука. След няколко мига Падишар и Стеф лежаха окървавени на земята.

Морган се изправи на крака и тръгна към нея.

Тя се отправи към него, без да бърза и в един момент през ума му преминаха всички спомени за нея. Видя я като малко момиче, което срещна в Кълхейвън, в тъмната кухня на Баба Елайза и Леля Джил, косите, които се подаваха от качулката и лицето, скрито зад странната кожена маска. Видя я до огъня, заслушана в разговора на групичката, преминала през Улфсктааг. Видя я притисната до Стеф в подножието на Драконовите зъби, когато отиваха на среща с Аланон — притеснена и прекалено внимателна. Бързо прогони спомените, за да я види такава, каквото беше сега — съборила Падишар и Стеф на земята, прекалено силна, за да е това, за което се представя. Въпреки това му беше трудно да повярва, че тя е Призрак и че е успяла така напълно да заблуди всички.

Той извади меча си и зачака. Трябваше да е бърз. Може би трябваше да е повече от бърз. Спомни си съществата от Дупката. Само желязо не бе достатъчно да ги убие. Щом се приближи, Тийл приклекна, а очите в дупките на маската бяха тъмни и в тях се отразяваше увереност. Морган замахна със сила към крака на момичето. Тя с лекота избягна удара. Пак замахна — веднъж, след това отново. Мечът се срещна с железния чух. Двамата се дебнеха, за да открият пролука в отбраната си.

Още няколко удара не попаднаха в целта. Морган замахна с всичка сила, чукът се изпречи пред острието на меча и двете оръжия полетяха в мрака.

Изведнъж Тийл скочи срещу Морган и ръцете й го сграбчиха за врата. Беше невероятно силна. Имаше само миг за действие преди да падне назад. Ръката му напипа камата на кръста и я заби в корема й. Тя се отдръпна изненадана. Той я ритна назад, измъкна камата от ботуша си и разпори страната й.

Тя го бе сграбчила толкова силно, че краката му се подкосиха. Падна и започна диво да търси въздух. Пред очите му се появиха кръгове, но накрая дробовете му се изпълниха и кръговете изчезнаха.

Тийл стоеше където я бе оставил, с ножове забити в тялото. Тя се протегна, спокойно ги измъкна и ги захвърли.

„Тя знае, че не мога да я нараня, — помисли отчаяно той. — Знае, че нямам с какво да я спра!“

Когато тръгна към него, сякаш не бе ранена. По дрехите й имаше кръв, но не много. Зад маската нямаше изражение. В очите й се беше настанила ледена хладина. Морган се отдръпна, търсейки по пода каквото и да е оръдие. Хвана железния чук и отчаяно го хвърли към нея.