Потомците на Шанара

Пар хвърли плаща си.

— Изчакайте ме тук. Наблюдавайте за Призраци.

— Сам ги наблюдавай! — остро каза Кол и също отметна плаща си. — Идвам с теб.

— Аз също! — каза Дамсън, но Кол спря настойчиво пътя и.

— Не. Не и ти. Само един може да отиде освен Пар. Огледай се, Дамсън. Виж къде сме. В капан, в кутия. Няма друг път за отстъпление, освен през тази врата. А и от палата можем да се измъкнем само по тази стълба. Къртицата може да наблюдава пътечката, но не може едновременно да гледа и вратата. Ти трябва да го направиш.

Дамсън се опита да се противопостави, но Кол я прекъсна.

— Недей да спориш, Дамсън. Знам, че съм прав. Когато трябваше, те послушах. Сега ти чуй мен.

— Няма значение кой кого слуша! Не искам никой от вас да идва! — остро настоя Пар.

Кол не му обърна внимание, а премести късия си меч на колана така, че да дойде отпред.

— Нямаш избор.

— Защо да не отида аз? — гневно попита Дамсън.

— Защото той ми е брат! — гласът на Кол изплющя като бич, а грубите му черти станаха още по-сурови. Когато отново заговори, гласът му бе станал странно мек. — Трябва да съм аз. За това най-вече дойдох. За това въобще съм тук.

Дамсън замлъкна. Погледът й помръкна.

— Добре! — съгласи се тя, но устните й бяха стиснати. Обърна се. — Къртицо, наблюдавай пътеката.

Дребното същество гледаше ту единия, ту другия със смесица от недоверие и уважение.

— Да, прекрасна Дамсън — измърмори то и изчезна нагоре по стълбите.

Пар се опита да каже още нещо, но Кол го хвана за раменете и го облегна на дървената врата. Очите им се срещнаха.

— Нека не губим повече време в спорове, а? — каза Кол. — Нека просто се захванем — ти и аз.

Пар се опита да се освободи, но големите ръце на брат му бяха като стоманени клещи. Облегна се назад. Кол го пусна.

— Пар — каза той, а думите му бяха почти молба. — Казах истината. Трябва да дойда.

Пар се замисли за всичко, което трябваше да изтърпят, за да стигнат до тук, за трудностите, които преживяха. Искаше да каже на Кол, че това има значение, че го обича, че сега се страхува за него. Искаше да му каже, че краката му са като на паток и твърде големи, за да се провре в гъсталака. Помисли, че ще изкрещи.

Но вместо това просто каза:

— Знам.

Приближи се до обкованата врата, освободи ключалката, след това дръпна дръжката. Вратата се отвори и полуосветената мъгла, гадната миризма, съскането и далечният вик на птица влязоха вътре.

Пар погледна Дамсън Рий. Тя кимна. Че ще чака? Че го разбира? Не знаеше.

С Кол до себе си той влезе в Дупката.