Забавна Библия
- Автор: Таксиль Лео
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забавна Библия». Краткое содержание книги:
На български език книгата се превежда за първи път от последното руско издание.
След всичко това, ако бог е останал недоволен, той наистина би показал непоносимо тежък характер. Ето защо „господ повторно се яви на Соломона, както му се бе явил в Гаваон“ (III Царства, гл. 9, ст. 2). Този израз ни позволява да мислим, че второто божествено явяване също е станало насън. Но Давидовият син бил доволен и не искал по-осезателни явявания. Няма да упрекваме бога и ние. Нека бъде така — щом ще е насън, нека е насън. „Волята божия“ е над всичко!
Божията награда на Соломон се състояла в малък тост, който бог произнесъл над ухото на спящия цар. Тоя тост може да бъде изложен със следните прости думи: ако ти и твоят народ продължавате да ме почитате, всичко ще върви добре; но ако ще се покланяте, ти и твоите поданици, на някакви други богове, тогава пази се! С една дума, старата песен.
„Цар Хирам набавяше на Соломона кедрово дървие и кипарисово дървие и злато по желанието му — цар Соломон даде на Хирама двайсет града в галилейската земя.
И Хирам излезе от Тир да прегледа градовете, които му даде Соломон, и те му се понравиха. И той каза: какви са тия градове, които ти, брате мой, си ми дал?“ (III Царства, гл. 9, ст. 11–13).
Просто е невъзможно да се разбере откъде цар Соломон е взел двадесет града, за да направи подарък на приятеля си Хирам: Самария още не съществувала, Иерихон бил жалко селце, Сихем и Ветил не били още построени след разрушението им — те били възстановени едва при Иеровоам. Ето всички „градове“ на Галилея от тогавашно време.
„Цар Соломон направи също и кораби в Ецион-Хавер, който е при Елот, на брега на Червено море, в Иудейската земя.
И Хирам прати на тия кораби свои поданици, които знаят морето, заедно със Соломонови поданици; те отидоха в Офир и взеха оттам четиристотин и двайсет таланта злато и го докараха на цар Соломон“ (III Царства, гл. 9, ст. 26–28).
За да се накарат вярващите да преглътнат такова невероятно нещо като флотата на негово величество Соломон, необходимо е, разбира се, да се покаже и някакво морско пристанище на принадлежащия нему бряг. Авторът не е посмял да построи това пристанище на бреговете на Средиземно море, защото всички пристанища по това крайбрежие принадлежали на финикийците и всички са доста известни. Като измислил някакво пристанище Ецион-Хавер в дъното на Елатския залив на Червено море, т.е. на изток от синайското крайбрежие, „свещеният“ мистификатор не рискувал, че някой може да установи фантастичността на това пристанище. В географията библейският Ецион-Хавер има същото значение, каквото прочутите библейски мъдреци Ефан, Еман, Халкол и Дадра имат в историята.
Що се отнася до резултатите от експедицията на соломоновата флота в Офир — страна, която просто си останала неоткрита въпреки трудолюбивите търсения на най-благонамерени историци и географи, — те били съвсем нищожни наред с онова великолепие и пищност, които са описани в предните глави. Да се обзаведе кораб, за да ти пренесе на връщане някакви четиристотин и двайсет таланта злато, ваше величество, това не е кой знае какво! За владетел, който е имал четирийсет хиляди ясли за дворцови коне и който си правил такива благочестиви развлечения като изгарянето на двеста и петдесет хиляди пуда месо при едно жертвоприношение, това е почти дреболия. Пресметнете разходите по експедицията, която продължила две години. Чистата печалба ще възлезе на истинска дреболия. Наистина не е трябвало да се отбелязва тая глупост като забележителен акт на държавната мъдрост и великолепието на двора на цар Соломон.
Клети мой „дух свети“! Между нас казано, и за теб има минути, когато слизаш толкова ниско от висотата на великолепните си шеги дръзновената фантазия на които понякога наистина е грандиозна.
За да успокоим вярващите читатели, ще побързаме да кажем, че „гълъбът“ се сепнал и поправил грешката си в глава девета на втората книга на „Паралипоменон“, важна част от Вехтия завет, също така „истинска“ и „света“, както и всички останали в Библията. Ние ще научим от нея, че „теглото на златото, що идеше на Соломон в една година, беше шестстотин шейсет и шест таланта злато“ (ст. 13). По-нататък: „царят направи и голям престол от слонова кост и го обкова с чисто злато, и шест стъпала към престола, и златно подножие, пристроено към престола, и опирала от двете страни на седалото, и два лъва, които стояха до опиралата, и още дванайсет лъва, които стояха там от двете страни на шестте стъпала. Такъв (престол) нямаше в никое царство. Всички съдове за пиене у цар Соломона бяха от злато… среброто в соломоново време не се ценеше за нищо“ (ст. 17–20). „Царски кораби ходеха в Тарсис със слугите Хирамови и всеки три години корабите се връщаха от Тарсис, та донасяха злато и сребро, слонова кост, маймуни и пауни. И цар Соломон надмина всички земни царе по богатство и мъдрост. И всички земни царе търсеха да видят Соломона, за да послушат мъдростта му, която бог бе вложил в сърцето му“ (ст. 21–23). „И направи царят (златото и) среброто в Иерусалим равноценно с простите камъни“ (ст. 27).