Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
Тази мисъл доста му допадаше.
Но Саландер все още беше на свобода. И не само това, ами Бублански се чудеше дали извършителят не е някой друг. Събитията определено не трябваше да се развиват така.
Достатъчно лошо бе, че трябва да се подчинява на Сони Буман, един от най-скучните и лишени от фантазия служители на „Милтън Секюрити“. А сега го бяха поставили под началството и на Соня Мудиг.
Тя най-много от всички се съмняваше във вината на Саландер и вероятно бе накарала Бублански да се разколебае. Чудеше се дали инспектор Бубла няма връзка с тази проклета кифла. Това не би го изненадало. Инспекторът направо беше под чехъл. От всички разследващи полицаи единствено Фасте имаше кураж да си каже мнението открито.
Никлас Ериксон се замисли.
Тази сутрин с Буман бяха провели кратка среща с Армански и Фреклунд в „Милтън“. Участието им в разследването през изминалата седмица не бе довело до какъвто и да било резултат и Армански беше разочарован, че все още липсва обяснение за убийствата. Фреклунд предложи „Милтън Секюрити“ да преразгледа участието си в този случай – Буман и Ериксон имаха и други служебни задължения, освен да помагат безвъзмездно на полицията.
Армански се бе замислил за миг, след което реши Буман и Ериксон да продължат още една седмица. Ако и след това не постигнеха какъвто и да било резултат, проектът щеше да бъде прекратен.
С други думи, Никлас Ериксон разполагаше само със седмица, преди да бъде изключен от разследването. Не беше напълно сигурен какво трябва да направи.
След малко взе мобилния си телефон и се обади на Тони Скала, журналист на свободна практика, който обикновено пишеше безсмислени статии за едно мъжко списание и с когото Никлас Ериксон се срещаше от време на време. Ериксон го поздрави и му каза, че разполага с информация за убийствата в Еншеде. Обясни му как внезапно се бе оказал в центъра на едно от най-горещите полицейски разследвания от години насам. Скала съвсем очаквано веднага захапа въдицата – щеше да продаде материала на някой по-голям вестник. Разбраха се да се срещнат на по чаша кафе след час в „Авеню“ на улица Кунгсгатан.
Най-отличителната черта на Тони Скала бе дебелината му. Беше изключително дебел.
– Ако искаш да получиш информация от мен, трябва да направиш две неща.
– Давай.
– Първо, името на „Милтън Секюрити“ не бива да присъства в текста. Ние работим за полицията в ролята на консултанти и ако „Милтън“ бъде спомената, някой може да заподозре, че изнасям информация.
– Макар че самият факт, че Саландер е работила за „Милтън Секюрити“, е малко или повече новина.
– Занимаваше се с чистене и подобни – опроверга думите му Ериксон. – Не е никаква новина.
– Добре.
– Освен това искам така да представиш нещата, сякаш си получил информацията от жена.
– Защо?
– За да отклониш подозренията от мен.
– Добре. Какво можеш да ми дадеш?
– Приятелката лесбийка на Саландер се появи.
– Опа! Говорим за съсобственичката на апартамента на Лундагатан, която бе изчезнала?
– Мириам Ву. Мислиш ли, че тази информация е ценна?
– И още как. Къде е била?
– В чужбина. Твърди, че дори не е чувала за убийствата.
– Заподозряна ли е по някакъв начин?
– Не, все още не. Беше в полицията на разпит през деня. Пуснаха я преди три часа.
– Ясно. Вярваш ли на историята ѝ?
– Мисля, че лъже като бясна. Знае нещо.
– Добре.
– Провери биографията ѝ. Говорим за мадама, която практикува садомазохизъм заедно със Саландер.
– Откъде знаеш?
– Призна го по време на разпита. Открихме белезници, кожени облекла, камшици и прочее пособия при обиска.
Това за камшиците бе малко преувеличено. Добре де, беше си направо лъжа, но китайската кифла със сигурност се е забавлявала и с камшици.
– Шегуваш се, нали? – рече Тони Скала.
ПАОЛО РОБЕРТО БЕ сред последните посетители в библиотеката, която затвори малко след като той си тръгна. Бе посветил целия следобед, за да прочете всеки ред, посветен на издирването на Лисбет Саландер.
Излезе от изхода към булевард Свеавеген. Чувстваше се обезсърчен и объркан. И гладен. Отби се в „Макдоналдс“, където си поръча хамбургер, и седна в един ъгъл.
„Лисбет Саландер да е извършила три убийства!“ Просто не можеше да го повярва. Не и проклетото крехко шантаво момиче. Въпросът бе дали да направи нещо по въпроса и какво да бъде то.
МИРИАМ ВУ СИ ВЗЕ такси до Лундагатан и огледа разхвърляния си ремонтиран апартамент. Съдържанието на шкафове, гардероби и кутии за съхранение на багаж бе извадено и сортирано. Из цялото жилище имаше петна от прах за снемане на отпечатъци. Най-интимните ѝ секс играчки лежаха на куп върху леглото. Поне на пръв поглед нищо не липсваше.