Войната на близнаците
- Автор: Уэйс Маргарет, Хикмэн Трэйси
- Серия: Dragonlance Legends #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: "ИнфоДАР" ЕООД
- ISBN: 954-761-142-9
- Переводчик: Петър Тушков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Войната на близнаците». Краткое содержание книги:
Цели сто години народът на Крин се е борил за своето оцеляване. Ала
за някои тези години са изминали като миг.
Запратени напред във времето от могъщата магия на Рейстлин, Карамон и Кризания са
принудени да застанат рамо до рамо с магьосника в опитите му да
покори Царицата на Мрака. За свое учудване Рейстлин открива, че
летописите трудно могат да бъдат подчинени на чиято и да е воля.
А още по-малко копнежите на сърцето му.
— Гнимш — произнесе тихо. — Тези джуджета са болни. Виждал съм същите признаци и преди. Тук върлува чума.
Очите на гномчето се разшириха и то едва не изпусна магическото устройство.
— Гнимш — продължи кендерът, като се стараеше да говори с възможно най-спокойния си глас. — Трябва да се махаме от тук! Така, както го виждам аз, шансовете ни се свеждат или до бърза смърт от добре наточен нож — което, макар да е доста интересна възможност, определено си има своите неудобства, — или до малко по-бавна такава и доста по-скучна, но от болестта.
— Мисля, че ще стане — рече гномчето и насочи вниманието си към устройството. — Естествено, може да ни запрати обратно в Бездната...
— Съвсем не лошо място — кимна забързано Тас, като бавно се изправи на крака и помогна Гнимш да направи същото. — Отнема известно време, докато свикнеш и едва ли ще ни се зарадват много, но ми се струва добра идея да опитаме.
— Много добре. Нека само го наглася...
— Не го докосвай!
Познатият глас бе дошъл някъде от сенките и прозвуча така неумолимо и заповедено, че гномчето замръзна, посегнало към устройството.
— Рейстлин! — извика Тас и се заозърта подивяло. — Рейстлин! Тук сме! Тук сме!
— Знам къде сте — отвърна магьосникът и се материализира точно пред тях, направо от задимения въздух в помещението.
Внезапната му поява накара насядалите наоколо дюлъри да възкликнат ужасено. Джуджето, което бе нападнало кендера с ножа си, се приведе и атакува.
— Рейстлин, внима... — изпищя Тас. Магьосникът се обърна. Не проговори. Не издигна ръце. Просто се втренчи в нападателя си. В същия момент лицето на дюлъра изгуби цвят, а ножът се изплъзна от безчувствените му пръсти. Джуджето се сниши още повече и се скри някъде в сенките в дъното на килията. Преди отново да насочи очи към кендера, Рейстлин огледа добре помещението. Настъпи тишина. Дори болните бяха накарани да замълчат.
Магьосникът удовлетворено насочи вниманието си към Тас.
— ... вай — довърши неуверено кендерът. После лицето му се проясни. Той плесна с ръце: — О, Рейстлин! Толкова се радвам да те видя! Изглеждаш чудесно. Особено, след като ти забиха... ъъъ... меч в... ммм?... Е, няма значение. Дойде да ни спасиш, нали? Прекрасно! Аз...
— Стига глупости — произнесе безизразно магьосникът. Той улови Тас и го приближи към себе си. — А сега искам да знам откъде се появихте?
Кендерът заекна, загледан в бездънната пропаст на очите му:
—Аз... Не съм много сигурен, че ще ми повярваш. Никой не иска да ми повярва. Но е истина, кълна се!
— Просто ми кажи! — озъби се Рейстлин, а ръката му безмилостно разтърси яката на Тасълхоф.
—Да! — преглътна кендерът и направи деликатен опит да се изплъзне. — Ъъъ, спомняш ли си, че доста помага, ако от време на време ми позволяваш да дишам... Да видим сега. Опитах се да спра Катастрофата, но устройството се повреди. С-сигурен съм, че не си искал да... — той се поколеба, — но май ми беше дал погрешни инструкции...
— Така е. Направих го нарочно — отвърна мрачно Рейстлин. — Продължавай.
— Много бих искал. Но е ужасно мъчно да говориш, без да дишаш...
Магьосникът поохлаби хватката си. Тас дълбоко си пое дъх.
— Добре! Докъде бях стигнал? О, да. Последвах лейди Кризания надолу, надолу, надолу до самото дъно на Храма в Истар, точно когато се срутваше, нали се сещаш? После я видях да влиза там и бях сигурен, че търси теб, защото спомена името ти, а аз се надявах да поправиш устройството...
— Давай по-накратко!
— Мда. — Кендерът започна да говори толкова бързо, че почти нищо не му се разбираше: — После се чу тропот зад мен и това беше Карамон, само дето не ме видя и всичко стана тъмно, а когато се събудих, теб те нямаше, но беше тъкмо навреме, за да видя как боговете хвърлят планината... — Пое си дъх. — Това вече беше нещо. Дали не би те заинтересувало да ти... Не? Добре, някой друг път... П-предполагам, че пак съм заспал, понеже се събудих отново и всичко беше тихо. Помислих, че съм умрял, ама не бях. Намирах се в Бездната. Храмът беше отишъл там след Катастрофата.
— Бездната! — изсъска Рейстлин. Ръката му затрепери.
—Не е от най-приятните места — увери го Тас. — Нищо, че преди малко казах друго. Срещнах се с Царицата... — Той потръпна. — А-ако нямаш нищо против, бих искал да не ти разправям тази част, става ли? — Вдигна ръка. — Но тези пет малки бели петна са от нейното ръкостискане... Както и да е, тя ми каза, че трябвало да остана там долу завинаги, за-защото така можела да промени хода на историята и да спечели войната. Нямах никакво намерение да — кендерът се взря умолително в Рейстлин — ...просто исках да помогна на Карамон. Тогава, докато още се помайвах в Бездната, срещнах Гнимш...