Град на изгубени души
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Реликвите на смъртните #5
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град на изгубени души». Краткое содержание книги:
кърпа. Наведе се да я вдигне, а когато се изправи, видя, че той се взира в нея. На лунната
светлина линиите на лицето му бяха изящни, остри и тъжни.
— Кого?
— Познаваш я. — Думите излизаха с усилие, сякаш бяха от олово. — Жената, която си
посетила заедно със Себастиан. Желязната сестра. Магдалена. — Той се извърна от нея и
посегна да вземе нещо, омотано в завивките на леглото. Мускулите на ръцете и гърба се
раздвижиха под кожата му, когато извади лъскавия предмет и се обърна към Клеъри.
Беше прозрачен, лъскав предмет — съвършено копие на Бокала на смъртните, само дето
вместо златен, този бе изваян от сребристобял адамас.
— Себастиан ме изпрати… изпрати него… да го вземе — продължи Джейс. — И освен това
ми нареди да я убия. Тя не го очакваше. Не очакваше никакво насилие, просто плащане и
размяна. Вярваше, че сме на една и съща страна. Оставих я да ми даде Бокала, а след това
извадих камата и… — Той си пое рязко въздух, сякаш споменът му причиняваше болка. — И
я пронизах. Възнамерявах да я пробода в сърцето, но не бях достатъчно точен. Тя се олюля и
посегна към работната си маса… върху нея имаше адамас на прах… и го запрати в лицето
ми. Мисля, че възнамеряваше да ме ослепи. Извърнах глава и когато отново я погледнах, тя
държеше малък щит. Мисля, че знам какво беше. Сиянието му ме заслепи и аз изкрещях,
когато тя замахна към гърдите ми… почувствах изгаряща болка в знака, а после острият му
връх се пръсна на късчета. — Той сведе поглед надолу и се изсмя невесело. — Най-
смешното е, че ако бях в униформа, това нямаше да се случи. Не го сторих, защото реших, че
не си струва. Не мислех, че тя е в състояние да ме нарани. Ала оръжието й изгори знака на
Лилит и ето че изведнъж отново си бях аз, застанал над мъртвата жена с окървавена кама в
едната ръка и Бокала в другата.
— Не разбирам. Защо Себастиан ти е наредил да я убиеш? Нали е щяла да ти даде Бокала. На
теб и на Себастиан. Тя каза…
Джейс изпусна накъсано дъха си.
— Помниш ли какво ни разказа Себастиан за онзи часовник в Староместкия площад? В
Прага?
— Как кралят наредил да ослепят очите на майстора, който го изработил, та никога вече да
не сътвори нещо толкова красиво. Но не виждам…
— Себастиан искаше Магдалена да умре, за да е сигурен, че никога няма да направи нещо
такова — отвърна Джейс. — И че няма да каже никому.
— Да каже какво? — Клеъри улови брадичката на Джейс и притегли лицето му към себе си,
така че той да я погледне в очите. — Джейс, какво всъщност е замислил Себастиан? Онова,
което ни разказа в тренировъчната зала, че искал да призове демони, за да ги унищожи…
— Наистина иска да призове демони — мрачно каза Джейс. — И по-точно един демон.
Лилит.
— Но Лилит е мъртва. Саймън я унищожи.
— Великите демони не умират. Не и в действителност. Те обитават пространството между
световете, Великата пустота, нищото. Саймън разгроми силата й и я изпрати на безброй
отломки обратно в нищото, от което бе дошла. Ала там те бавно ще се съединят. И тя ще се
прероди. Това ще отнеме векове, но не и ако Себастиан й помогне.
Ледени пръсти запълзяха в стомаха на Клеъри.
— Да й помогне как?
— Като отново я призове в този свят. Той иска да смеси своята кръв с нейната и да създаде
армия от нефилими на мрака. Иска да стане новият Джонатан, ловеца на сенки, но този път
на страната на демоните, а не на ангелите.
— Армия от нефилими на мрака? Двамата с него сте опасни противници, но все пак не сте
точно армия.
— Има около четирийсет— петдесет нефилими, които или някога са били верни на
Валънтайн, или ненавиждат настоящата насока на Клейва и са склонни да изслушат
Себастиан. Вече се е свързал с тях и когато призове Лилит, те ще бъдат там. — Джейс си пое
дълбоко дъх. — А след това? С могъществото на Лилит зад гърба му? Кой знае колко още ще
се присъединят към каузата му? Той иска война. Убеден е, че ще я спечели и често казано,
не съм сигурен, че не е прав. С всеки тъмен нефилим, който създаде, ще става по-силен.
Добави към това и демоните, с които вече се е съюзил, и не знам дали Клейвът е в състояние
да му се противопостави успешно.
Клеъри отпусна ръка.
— Себастиан изобщо не се е променил. Кръвта ти въобще не го е променила. Той си е
съвсем същият. — Тя вдигна очи към Джейс. — Но ти. Ти също ме излъга.
— Той те излъга.
Мислите се гонеха в главата й.
— Знам. Знам, че онзи Джейс не си ти…