Град на изгубени души

разрошена от съня; носеше тъмна тениска и черни панталони и Клеъри разсеяно се зачуди

дали спи с дрехите. Очите му се местеха между двамата, преценявайки ситуацията.

— Любовна свада? — попита той. В ръката му нещо проблесна. Нож?

Гласът на Клеъри трепереше.

— Руната му е пострадала. Ето тук. — Тя сложи ръка над сърцето си. — Кани се да се върне.

Да се предаде на Клейва…

Себастиан мълниеносно изтръгна Бокала от ръката на Джейс и го трясна върху кухненския

плот. Джейс, все още пребледнял от шок, го наблюдаваше безмълвно и дори не трепна,

когато Себастиан се приближи на сантиметри от него и го сграбчи за предницата на ризата.

Горните й копчета се разтвориха, оголвайки ключицата му и Себастиан прокара стилито си

по нея, вдълбавайки иратце в кожата. Джейс прехапа устни; очите му бяха пълни с омраза,

когато Себастиан го пусна и направи крачка назад, все още със стилито в ръка.

— Честно, Джейс. Как изобщо ти хрумна, че ще ти се размине нещо такова? Направо съм

зашеметен.

Джейс сви юмруци, докато иратцето, черно като въглен, започна да потъва в кожата му.

Думите му излизаха с усилие, сякаш се мъчеше да си поеме дъх:

— Следващият път… когато искаш да бъдеш зашеметен… с удоволствие ще ти помогна.

Може би с някоя тухла.

Себастиан изцъка с език.

— По-късно ще ми благодариш. Дори ти трябва да признаеш, че това твое желание да

срещнеш смъртта си е малко прекалено.

Клеъри очакваше Джейс отново да му се сопне, но той не го стори. Вместо това плъзна

бавно поглед по лицето му. В този миг в стаята сякаш бяха само те двамата, а когато Джейс

най-сетне проговори, думите му бяха ясни и студени:

— Аз няма да си спомням нищо от това по-късно. Но не и ти. Ти ще го помниш. Онзи, който

се държи като твой приятел… — Той направи крачка напред, стопявайки разстоянието

между тях. — Онзи, който се държи, сякаш те харесва… той не съществува. Това съм аз.

Истинският аз. И знай, че те ненавиждам. Винаги ще те ненавиждам. И няма магия, нито на

този, нито на който и да било свят, която да промени това.

За миг усмивката по лицето на Себастиан сякаш се разколеба, но не и Джейс. Той откъсна

очи от Себастиан и погледна към Клеъри.

— Ти трябва да знаеш истината… не ти я казах докрай.

— Истината е нещо опасно — намеси се Себастиан, вдигнал стилито пред себе си като нож.

— Внимавай какво ще кажеш.

Лицето на Джейс се изкриви. Гърдите му се повдигаха и спускаха учестено. Очевидно бе, че

изцелението на руната му причинява физическа болка.

— Планът — продължи той. — Да призовем Лилит, да направим нов Бокал, да създадем

армия на мрака… планът не беше на Себастиан. А мой.

Клеъри се вцепени.

— Какво?

— Себастиан знаеше какво иска. Но аз измислих как да го направи. Нов Бокал на смъртните

— аз му дадох идеята. — Той потръпна от болка; Клеъри можеше да си представи какво

става под ризата му — кожата зарастваше и знакът на Лилит отново ставаше лъскав и цял. —