Град на изгубени души

изплъзна от ръцете му и взе потничето си. — Ей сега се връщам.

Втурна се покрай него и изтича в банята, заключвайки вратата зад себе си. Запали

осветлението и се взря в огледалото. Очите й бяха широко отворени, косата й — разчорлена,

а устните — леко подути от целувките на Джейс. Изчерви се и като навлече потничето,

напръска лицето си със студена вода и върза косата си. След като се убеди, че вече не

прилича на озлочестена девица от корицата на някой любовен роман, посегна към една от

кърпите за ръце (нищо романтично в това), намокри я и я насапуниса.

Когато се върна в стаята, Джейс седеше на ръба на леглото, по дънки и чиста риза, която не

бе закопчал. Лунните лъчи огряваха разрошената му коса. Приличаше на статуя на ангел…

само дето ангелите обикновено не бяха опръскани с кръв.

Клеъри се приближи до него.

— Добре. Сваляй ризата.

Веждите му подскочиха.

— Няма да ти се нахвърля — нетърпеливо каза тя. — Мога да устоя на гледката на голите ти

гърди, без да ми прималее.

— Сигурна ли си? — попита той, но покорно свали дрехата от гърба си. — Защото от

гледката на голите ми гърди немалко жени са пострадали в блъсканицата да се докопат до

мен.

— Да, да… не е като в стаята да има някой друг, освен мен. Пък и искам само да изчистя

кръвта, с която си изпоцапан.

Джейс послушно се облегна назад. Кръвта бе попила в ризата, която носеше, и бе потекла по

гърдите и коравия му корем, но когато плъзна внимателно пръсти по него, Клеъри усети, че

повечето рани са повърхностни и благодарение на иратцето, което си бе нарисувал по-рано,

вече бяха започнали да избледняват.

Джейс обърна лице към нея и затвори очи, докато тя прокарваше влажната кърпа по кожата

му, при което белият памук бързо порозовя. Клеъри избърса засъхналите вадички по врата

му, изцеди кърпата, потопи я в чашата с вода на нощното шкафче и се зае с гърдите му.

Отметнал глава назад, Джейс я съзерцаваше, докато парчето плат се плъзгаше по мускулите

на раменете му, по плавната линия на ръцете му, по коравите му гърди, нашарени с бели

линии и черното на постоянните знаци.

— Клеъри.

— Да?

Шеговитите нотки си бяха отишли от гласа му.

— Няма да си спомням нищо от това. Когато отново стана… както преди, под неговия

контрол, няма да си спомням, че съм бил себе си. Няма да помня, че съм бил с теб, нито

какво сме си говорили. Така че… кажи ми… те добре ли са? Семейството ми. Знаят ли…

— Какво се е случило с теб? Донякъде. И не, не са добре. — Джейс затвори очи. — Бих

могла да те излъжа — продължи Клеъри. — Но ти имаш право да знаеш. Те толкова те

обичат и искат да се върнеш.

— Не и такъв.

Тя го докосна по рамото.

— Ще ми кажеш ли какво стана? Откъде получи тези рани?

Джейс си пое дълбоко дъх и тъмният знак на гърдите му изпъкна.

— Убих някого.

Шокът от думите му разтърси тялото й като откат на пистолет и тя изпусна окървавената