Град на изгубени души

все пак нанесе вредата, която трябваше.

* Вид кама, използвана в Древен Рим. — Бел. прев.

— Бил си се. Демон ли беше? Защо Себастиан не отиде с…

— Клеъри. — Гласът на Джейс бе по-тих и от шепот. — Това… ще отнеме повече време, за

да зарасне, отколкото обикновено порязване… но все някога ще стане. И тогава отново ще се

превърна в него.

— Колко време? Преди пак да станеш като преди?

— Не знам. Нямам представа. Но исках… нуждаех се да бъда с теб, докато съм такъв, докато

съм себе си… възможно най-дълго. — Той й протегна сковано ръка, сякаш не бе сигурен как

ще го приеме тя. — Мислиш ли, че би могла…

Клеъри вече тичаше към него. Обви ръце около врата му, а той я улови и я повдигна,

заравяйки лице в шията й. Клеъри вдъхна уханието му като удавник — миришеше на кръв,

пот, пепел и знаци.

— Ти си — прошепна тя. — Наистина си ти.

Джейс се отдръпна, за да я погледне и нежно прокара свободната си ръка по скулата й.

Колко й бе липсвала тази негова нежност. Та нали тя бе едно от нещата, накарали я да се

влюби в него — когато бе осъзнала, че това изстрадало, саркастично момче може да е така

нежно с онези, които обича.

— Липсваше ми. Толкова много ми липсваше.

Джейс затвори очи, сякаш думите й му причиняваха болка. Клеъри сложи длан върху бузата

му и той се сгуши в нея; косата му я погъделичка по кокалчетата и Клеъри осъзна, че лицето

му е влажно.

„Момчето никога повече не се разплаквало”

— Вината не е твоя. — Целуна го по бузата със същата нежност, с която той я бе помилвал.

Вкуси сол — кръв и сълзи. Джейс все още мълчеше, ала тя усещаше бесния ритъм на сърцето

му до гърдите си. Целуна го по скулата, по линията на челюстта и най-сетне по устата, лек

допир на устни до устни.

Нямаше и помен от необуздаността на случилото се в нощния клуб. Тази целувка даряваше

утеха, опитваше се да каже всичко, което нямаше време да бъде изречено с думи. Джейс й

отвърна, първоначално колебливо, ала после все по-настойчиво; зарови ръка в косата й,

оставяйки кичурите да се плъзнат между пръстите му. Целувката им постепенно стана по-

дълбока, пламъкът между тях се усили, както ставаше винаги — като огън, започнал с едно

драсване на кибритена клечка, само за да се превърне лека— полека в изпепеляващ пожар.

Клеъри знаеше колко е силен и въпреки това се удиви, когато я отнесе на ръце до леглото и

нежно я положи сред разпилените възглавници, а после се плъзна върху нея с едно плавно

движение, което й напомни за какво бяха всички тези знаци по тялото му. Сила. Изящество.

Лекота на допира. Тя вдиша дъха му, докато се целуваха; сега всяка целувка бе бавна,

продължителна, изпитваща. Ръцете й се плъзнаха по него — по раменете, по мускулите на

ръцете, по гърба му. Допирът на голата му кожа бе като гореща коприна под дланите й.

Когато пръстите му откриха ръба на потничето й, тя вдигна ръце и изви гръб, жадуваща да