Град на изгубени души
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Реликвите на смъртните #5
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град на изгубени души». Краткое содержание книги:
— Той мисли, че това е за твое добре и че в крайна сметка така ще бъдеш по-щастлива, но
наистина те излъга. А аз никога не бих го сторил.
— Щитът — каза Клеъри. — Ако той може да те нарани, без Себастиан да го почувства,
дали би могъл да го убие, без ти да пострадаш?
Джейс поклати глава.
— Съмнявам се. Ако разполагах с такъв, сигурно бих опитал, но… не. Жизнената ни енергия
е свързана. Нараняването е едно, но ако той умре… — Тонът му стана рязък. — Знаеш ли
какъв е най-лесният начин веднъж завинаги да сложим край на всичко това? Като забиеш
кама в сърцето ми. Учудвам се, че не си го сторила, докато спя.
— Ти би ли могъл? Ако аз бях на твое място? — Гласът й потрепери. — Мислех, че има
изход. Все още го вярвам. Дай ми стилито си и ще направя портал.
— Не можеш да направиш портал тук вътре. Няма да подейства. Единственият начин да се
излезе или влезе в апартамента е през стената на долния етаж, до кухнята. Това е и
единственото място, откъдето апартаментът може да бъде преместен.
— Можеш ли да ни преместиш в Града на тишината? Ако се върнем там, Мълчаливите братя
може да измислят начин да ви разделят със Себастиан. Ще съобщим на Клейва какво
планира, за да са подготвени…
— Бих могъл да ни преместя до един от входовете. И ще го направя. Ще отида. Ще отидем
заедно. Но понеже искам между нас да няма никакви неистини, Клеъри, трябва да знаеш, че
те ще ме убият. След като им кажа какво зная, те ще ме убият.
— Да те убият? Не, не биха…
— Клеъри. — Гласът му беше нежен. — Като добър ловец на сенки, би трябвало сам да
предложа да бъда убит, за да спра Себастиан. И като добър ловец на сенки ще го сторя.
— Но вината не е твоя. — Гласът на Клеъри се извиси и тя си наложи да го понижи, за да не
я чуе Себастиан на долния етаж. — С нищо не си бил в състояние да предотвратиш онова,
което ти е било причинено. Ти си жертва. Не си ти, Джейс, а някой друг, някой, който носи
лицето ти. Не трябва да бъдеш наказван…
— Не става дума за наказание, а за практичност. Убиеш ли ме, Себастиан също ще умре. С
нищо не е различно от това да се жертвам в битка. Да, можеш да ми обясняваш как не съм си
го избрал аз, ала то се случи. И онова, което съм сега, много скоро ще се отиде. И, Клеъри, знам, че ще прозвучи невероятно, но аз си спомням… спомням си абсолютно всичко. Как се
разхождахме във Венеция и онази нощ в клуба, и как спахме в това легло, и… не разбираш
ли? Исках го. Това е всичко, което някога съм искал — да живея с теб по този начин, да бъда
с теб. Какво да мисля, когато най-лошото нещо, случвало ми се някога, ми дава точно онова, което искам? Може би Джейс Лайтууд вижда колко погрешно и нередно е всичко това, но
Джейс Уейланд, синът на Валънтайн… обожава този живот. — Той се взря в нея със
златните си, широко отворени очи и Клеъри се спомни погледа на Разиел, в който сякаш се
съдържаха цялата мъдрост и цялата скръб на света. — Ето защо трябва да отида. Преди
ефектът да е отминал. Преди отново да се превърна в него.
— Да отидеш къде?
— В Града на тишината. Трябва да се предам… заедно с Бокала.
Трета част
Всичко се променя
„Всичко се промени; промени се изцяло
и роди ужасна красота”
Уилям Бътлър Йейтс, „Великден, 1916”
18
Разиел
Клеъри?
Саймън седеше на стъпалата на задната веранда, загледан в пътеката, която прекосяваше
ябълковата градина и отвеждаше до езерото. Изабел и Магнус стояха на нея — Магнус
местеше очи между езерото и ниските планини, които ограждаха местността, и си водеше
бележки в малка тетрадка с химикалка, чийто писец проблясваше в искрящо синьо— зелено.
Алек стоеше встрани и съзерцаваше дърветата, покриващи хълмовете, които разделяха
фермерската къща от пътя. Сякаш се опитваше да стои възможно най-далеч от Магнус, но
така, че все пак да чува какво става. На Саймън му се струваше (а той първи би си признал, че изобщо не е наблюдателен за такива неща), че въпреки шегите в колата, напоследък
между Магнус и Алек се бе промъкнала осезаема дистанция, която не можеше да обясни, но
която определено съществуваше.
Саймън държеше дясната си ръка с лявата, а пръстите му описваха кръгове около златния
пръстен.
Клеъри, моля те.
Откакто бе получил съобщението на Мая за Люк, се опитваше да се свърже с нея на всеки
час, без абсолютно никакъв резултат. Не бе получил и най-бегло подобие на отговор.
Клеъри, аз съм във фермерската къща. Спомням си те тук, заедно с мен.