Скритият оазис

Вече три дни Фрея не си беше отпочивала както трябва, затова сега сънят й беше дълбок и без сънища, нямаше мисли и безпокойства — просто празно пространство, в което тя с благодарност потъна, като че ли умът й бе завит с плътно дебело одеяло. Едва когато зората оцвети с първите си лъчи изтока и зад хоризонта се очерта нежна бледорозова лента, тя лека-полека се събуди. Не защото се беше наспала — спокойно би могла да спи още няколко часа, — но защото усети някакво бръмчене и дори във все още съненото си състояние почувства, че е някак несъвместимо с това отдалечено място в пустинята.

Известно време полежа заслушана, все още под властта на съня, и се опитваше да схване какво става. Звукът заглъхваше и се усилваше, като че ли онова, което го издаваше, се движеше напред-назад, понякога идваше по-близо, понякога се отдалечаваше. Тя се претърколи и погледна към Флин, за да види дали и той го е усетил. Него обаче го нямаше. Тя се извърна на другата страна, към майкролайта, но и него го нямаше. Сега вече се събуди съвсем, скочи и зашари с поглед по небето.

Майкролайтът се носеше над Гилфа като огромна белокрила птица. Фрея не знаеше как Флин е излетял, без изобщо да го чуе — явно беше спала наистина като заклана. За съвсем кратко се разтревожи — дали той не я изоставяше? Мисълта изчезна, преди дори да се оформила добре, защото машината явно летеше в кръг, а не се отдалечаваше. Въртеше се и пикираше над гладкото плато, летеше ту на юг, ту на север в широка окръжност, чиято централна ос, изглежда, беше линията на запад от скалното образувание, под което стоеше тя.

Фрея наблюдаваше как майкролайтът лети към най-отдалечената точка, която тя беше в състояние да види вдясно от себе си, смалява се до едва забележима точица на фона на сивото небе, а после постепенно се уголемява и идва на фокус. След десет минути летателният апарат се спусна над пустинята и забръмча точно над главата й. Флин завика нещо и засочи към нея. Фрея разпери ръце, за да покаже, че не го разбира, и той направи завой и мина отново над нея. Сега се спусна още по-ниско, посочи й огъня, а по устните му тя разчете думата „кафе“. Усмихна се и му даде знак с вирнати палци, Флин разпери пръсти, за да покаже, че ще си дойде след пет минути, после отново набра височина и се насочи към Гилфа да продължи наблюденията си. Бученето на майкролайта полека затихна. Фрея донесе още съчки, разпали огъня и сложи водата да се топли. Флин направи още няколко кръга над платото, после отби и приземи майкролайта точно когато водата завря. Докато дойде до огъня, Фрея вече я наливаше в канчетата.

— Видя ли нещо?

Флин поклати глава.

— Изминах по двайсет километра на север, юг и запад, но няма нищо — само пясък, скали и тук-там горички от камилски тръни. Каквото и да стане тук по изгрев-слънце, можем поне да сме сигурни, че няма да е откриването на оазиса.