Скритият оазис
- Автор: Сассман Пол
- Серия: Юсуф Халифа #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-106-1
- Переводчик: Боян Николаев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Скритият оазис». Краткое содержание книги:
Египет, 2153 г. преди Христа
Осем свещеници се отправят през Западната пустиня под прикритието на нощта. Носят със себе си загадъчен предмет, увит в плат. След четири седмици, вече достигнали целта си, те хладнокръвно си прерязват гърлата.
Албания, 1986 г.
Един самолет излита от отдалечено летище и се отправя към Судан. На борда му е качен товар, който завинаги ще промени Близкия изток. Някъде над пустинята Сахара самолетът изчезва…
Западната пустиня, в наши дни
Група бедуини откриват мумифициран труп, заровен наполовина в дюните. В чантата до него има лента от фотоапарат и миниатюрен глинен обелиск, изписан с любопитни йероглифи…
Една удавена от вековете легенда.
Ужасяваща мистерия.
Буреносно състезание с времето.
— Има ли нещо? — проехтя нетърпеливият глас на Флин отдолу.
— Да. — И млъкна.
— И какво е, за бога?! — викна Флин.
— Ами прилича на…
Последва пауза, тъй като тя търсеше думата.
— На дръжка.
— Как така на дръжка?
— На дръжка. На лост. Както лостовете за спирачката в лифтовете.
— Никога не съм се возил на лифт! — извика той изнервено. — Защо не ми го опишеш?
Дървен лост — единствено това виждаше Фрея. Вдясно, в дъното на кухината, която навлизаше почти метър в скалата. Дръжката имаше кожен ремък за по-добро захващане, а целият лост беше поставен в дълбок хоризонтален жлеб, навярно канал, по който да се движи. А с каква цел, за това дори не беше започнала да мисли. Във всичко това имаше нещо сюрреалистично и доста притеснително — като да намериш ключ за електрическа лампа, докато седиш на повърхността на Марс. С част от съзнанието си Фрея се чувстваше и малко уплашена.
— Е? — провикна се Флин.
Тя му описа какво вижда. Той се намръщи, прехапа устна и се замисли. После й извика:
— Дръпни го.
— Дали е разумно?
— Ама за какво сме дошли тук, по дяволите? Хайде, дръпни го.
Тя не помръдна, защото чувстваше… всъщност не би могла да обясни какво чувства. Някакво смътно предчувствие за опасност; вътрешен глас, който й казваше, че ако изпълни указанията на Флин, ще задейства верига от събития, които ще са извън властта им, ще пресече линия, която не бива да се пресича. Но все пак, както и той го каза, нали тъкмо затова бяха дошли тук. И по-важното — точно това би направила Алекс. В това нямаше съмнение. Сестра й би дръпнала лоста, без да се поколебае и за миг, при това навярно още преди да й кажат. Фрея изчака още малко, после чукна няколко пъти с кокалчета по камъка — пожелание „стегни се“, което използваше, когато трябваше да е особено смела в някоя от сложните маневри в алпинизма, — и бръкна дълбоко в кухината.
Вътре беше хладно, а дръжката не беше близо — наложи се да пъхне и рамото си в отвора, за да могат пръстите й да я обхванат, а палецът да отиде отсреща за пълен контрол. Увери се, че я е хванала добре, и дръпна.
Лостът не помръдваше. Фрея задърпа с всички сили, мускулите на шията и рамото й станаха на възли и затрепериха. Успя да го придвижи няколко сантиметра, спря да си поеме дъх и да го хване по-добре и дръпна отново. Лостът започна да се движи по-лесно и бавно се плъзна по жлеба. Движението му се придружаваше от странно скърцане и стържене като от опъване на въжета и търкаляне на колела. Въртенето сякаш идваше изпод нея, като че ли от самата скала. Тя изтегли дръжката докъдето можа, чак до предната част на кухината, дръпна я за последно, за да се убеди, че няма луфт, после се показа и погледна въпросително Флин.
Той се беше отдалечил малко от скалата, а погледът му шареше по фасадата й.
— Няма нищо — провикна се. — Сигурна ли си, че го издърпа докрай?
— Да.
— Не знам — той поклати глава, — но не се отварят никакви вълшебни врати, в това поне съм сигурен.
Продължиха да наблюдават — Флин отдолу, Фрея отгоре; странното скърцане заглъхваше. Иначе всичко си остана същото, както преди тя да издърпа лоста, само слънцето стана по-горещо и небето по-бледосиньо. Скърцането постепенно изчезна. Фрея не виждаше смисъл да остава повече на ръба, така че започна да се спуска — по същия път, по който се беше изкатерила. Докато слизаше, чу нов звук — някакво тихо съскане. Спря, огледа се и се опита да проумее какво е. Флин също беше го чул и се доближи до скалата — вслушваше се внимателно. Съскането не спираше.
— Какво е това? — попита Фрея.
— Не знам — отвърна той. — Звучи като…
— Само не казвай „змии“, моля те.
— Не, прилича повече на…
Спря и пристъпи към подножието на скалата.
— Виж!
Фрея се наведе и се взря надолу. Отначало не видя нищо, но изведнъж зяпна. В самата основа на скалната стена, на мястото, където тя сключваше почти прав ъгъл с пустинята, на протежение двайсетина метра пясъкът се плъзгаше надолу като в пясъчен часовник. Флин клекна, бръкна в пясъка и загледа как той изчезва между пръстите му.