Кралицата на изменниците

Лоркин проследи погледа й. „Колко ли от тези ашаки се подготвят да се изправят срещу нас? Колко ли къщи са празни?“ Досега групата на Савара се беше сблъсквала само с малки групи ашаки, но докладите през магическите камъни съобщаваха, че на запад от града се е събрала по-голяма, по-организирана армия от ашаки. След като тя бе изненадала и победила една от групите й, Савара нареди на Изменниците в онзи район за я избягват, като я заобиколят и се влеят в отрядите на север и на юг.

Крал Амакира сигурно очакваше, че Изменниците ще слеят силите си веднага, щом стигнат до града, за да образуват една армия. Савара бе споменала, че накрая и това ще стане, но засега Изменниците оставаха разделени в по-малки групи, като се възползваха от това, че по-голямата част от населението на Сачака беше на тяхна страна. Докато ашаките обикаляха да ги търсят, Изменниците се криеха и се подсилваха с енергията, която им даваха бившите роби.

Лоркин разбираше предимствата на това, но също така се притесняваше, че разделението на армията на Изменниците ги прави уязвими. Армията на краля можеше лесно да победи някоя от по-малките групи на Изменниците. Тя щеше да е отслабена от битката, но с времето щеше да възстанови силата си, докато Изменниците… паднеха ли мъртви, те си оставаха такива. „Но ако ашаките разчитат на робите за възстановяването на силата си, те ще се изправят срещу проблем. Робите ги напускат“.

И въпреки това щеше да е по-добре, ако никоя от групите Изменници не се изправяше сама срещу армията на ашаките, за да не попадне в ръцете на краля. Той щеше да измъкне с мъчения информацията от тях, щеше да узнае плановете на Савара и да научи за магическите камъни… Щеше да притежава магически камъни.

— До утре градът ще се изпразни — промърмори Савара. — Ще останат само ашаките. Онези, които пристигат от запад, ще обединят силите си с тукашните и тогава ще разберем дали нашата стратегия, подготовка и загуби ще ни донесат тъй дълго жадуваната свобода.

Тя въздъхна и погледна нагоре. Лоркин проследи погледа й. Небето се бе покрило със звезди, а във въздуха се усещаше хлад. Той се намръщи, когато звездното небе се надипли като вълнички във вода.

Внезапно нещо го удари в дясната ръка и го отхвърли към Тивара.

Двамата паднаха от покрива. Тивара се приземи, прикляквайки, и той направи същото, макар много по-тромаво от нея. Болка прониза дясната му ръка. „Счупена е“ — помисли си той. Инстинктивно изпрати лечителска енергия, за да потуши болката, но се въздържа да изцели костта. Енергията щеше да му трябва за по-важни неща. Като избягването на по-фатални удари.

„Ако не бях поддържал щит, когато ни удари силовият удар, сега щях да съм мъртъв“ — помисли си той, издигайки отново щита си. Макар бариерата да се беше пропукала, тя все пак бе успяла да погълне по-голямата част от удара.

Савара стоеше изправена, с вдигната глава и се взираше в нещо, което се намираше откъм дясната й страна. Въздухът се развълнува, когато тя запрати няколко удара в отговор на следващото нападение. Тивара стоеше между него и невидимия нападател. Тя положи ръка върху рамото на Савара, готова да й даде енергия, ако е необходимо. Лоркин се приближи към нея и погледна през рамото й.