Ти, който не си за мен
- Автор: Поттер Александра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Ти, който не си за мен». Краткое содержание книги:
С други думи, ме прогонва колкото е възможно по-далече от офиса си, както си давам сметка. Поглеждам я изпитателно. Но какво, за бога, става тук? Защо се държи така чудато?
— Хайде, разкажи ми всичко! — изрича с театрална драматичност тя и ме бутва на един стол.
— Ами той всъщност се оказа много приятен човек, не каквото очаквах — започвам, връщайки се назад в спомените си. — Не че бях наясно точно какво да очаквам, де.
— Ммммм.
— Когато се появих, той първо ме накара да копая с него картофи. — Усмихвам се при този спомен. Сега, когато отново съм в Ню Йорк, преживяването ми изглежда сюрреалистично. — А после ми показа последните си творби, които са доста… — Поглеждам към Магда. Тя изобщо не ме слуша. Играе си с косата си и се оглежда неспокойно.
— Госпожо Цукерман! — стряскам я аз.
— Да, Лууузи? — подскача тя. Опитва се да си придаде невинно изражение, но надали някога е изглеждала по-виновна.
— Очевидно мислите ти са на друго място, Магда! — изтъквам очевидното.
— Така ли? — кокори очи тя. Поколебава се и изрича: — Един момент. Забравих нещо. — И се втурва обратно към офиса си, потраквайки бързо с токчетата си.
Вторачвам се озадачено след нея. Ама тя май изобщо не се интересува от това! Прелетях целия този път до Мартас Винярд, за да се срещна е Артси, даже споделих едно легло с Нейт — е, отчасти заради него, но и отчасти защото Магда заложи толкова много на тази среща и защото ми каза, че това бил единственият начин да спасим галерията. А сега, когато съм тук, тя дори не си направи труда да…
— Изненада!
Връщам се рязко в действителността и виждам как Магда се появява отново от офиса си, а после отстъпва и разкрива зад себе си висока фигура с кожени панталони, бяла риза на къдрички и широкопола шапка. Лицето му е частично скрито в сенките, но лично аз познавам само един човек, който носи подобен тип дрехи.
— Артси? — ахвам, напълно втрещена. — Какво правиш тук?
— Излага творбите си! — провиква се тържествено Магда, преди той да успее да отвори уста. — Нали така?
Това е твърдение, а не въпрос. И аз зяпвам Артси. В душата ми се блъскат едновременно облекчение, радост и само един бог знае какво още друго и заплашват да изригнат като лава. Вярно ли е? Наистина? Погледът ми се плъзва настойчиво към ръба на шапката му, търсейки очите му. Дали е истина?
— Смятам, че твърдението беше напълно правилно — изрича той с престорена формалност, а после поглежда към мен и ми намигва.
И лавата у мен изригва. Избликва и ме залива в безброй топли въгленчета.
Успях! Той каза „да“! Спасени сме!
Идва ми да се разподскачам, да прегърна Артси, да вдига във въздуха Марта, да погъделичкам Валентино по коремчето и какво ли още не. Но вместо това подхождам напълно професионално.
— Страхотни новини! — изричам с равен глас, като се опитвам да потисна гласеца в мен, който буквално пищи от радост. — За нашата галерия ще бъде голяма чест и аз съм сигурна, че творбите ви ще намерят истински дом в „Номер Трийсет и осем“!
Магда ме поглежда с неизказана благодарност. Нещо ми подсказва, че откакто той й е съобщил решението си, единственото, което е успявала да изрича, е било: „Чудесно! Прекрасно!“
— Сигурен съм, че ще бъде така — кима лениво той, дъвчейки дъвката си. — Особено сега, след като имах честта лично да се запозная с госпожа Цукерман!
— О, моля ви, наричайте ме Магда! — изчервява се тя и се изкисква като ученичка.
„Ученичка, която си е паднала по учителя си“ — осъзнавам, докато ги наблюдавам.
— Съжалявам, но идеята беше изцяло моя — обръща се Артси към мен.
— Моля? — поглеждам го неразбиращо.
— Изненадата — обяснява той. — Реших, че ще бъде забавно. Опасявам се обаче, че шегите ми понякога са доста солени.
— Но нали сега не се шегувате? — бързам да попитам.
Той се усмихва и прокарва ръка по брадата си, която е избръснал на триъгълник и сплел в плитчици с мъниста, и отговаря:
— Не, тази част е истинска!
Двете с шефката ми се споглеждаме. Тя изглежда така, сякаш е умряла и е отишла в „Гучи“.
— След като ми дойдохте на гости във Винярд — пояснява той, — аз направих някои проучвания, поразпитах за вас и онова, което чух, определено ми хареса. — Свежда очи към Магда, която издува и без това достатъчно издутите си гърди. — Търсили са ме много галерии, обаче те вече не милеят за изкуството. Не ги интересува нито твореца, нито хората. Единственото, което ги интересува, са парите, печалбите и как да направят богатите още по-богати!