Ти, който не си за мен
- Автор: Поттер Александра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Ти, който не си за мен». Краткое содержание книги:
Тя бе затворила очи, бе щипнала носа си, за да се концентрира, а после бе отворила очи и тържествено бе заявила:
— „Плащам сметките си с любов, защото знам, че изобилието тече свободно през мен!“
Надали е необходимо да казвам, че тогава бях наказана с тлъста наказателна лихва и тонове допълнителни такси.
Обаче онова си беше за тогава, а това си е за сега. И макар че все още имам известни резерви и все още намирам Робин за леко откачена, съм стигнала до заключението, че няколко утвърждения в повече няма да ми навредят. Всичко е част от моето твърдо решение да обърна нова страница в живота си — празна, неизписана страница плюс всичко останало, което мога да докопам, и да се концентрирам върху най-важното.
Като например Кейт и Джеф. Операцията му е насрочена за днес следобед и затова си уредих с Магда да работя до обед, за да отида следобед при сестра си.
— Не, аз съм добре! Честна дума! — се бе опитала да възрази тя. — Няма нужда да идваш!
И това беше първият път в живота ми, когато се опълчих на сестра си.
— Няма да стане! — бях отсякла. — Идвам!
„Обаче първо се налага да се изправя очи в очи с последиците от срещата си с Артси“ — казвам си аз, когато стигам пред галерията и отварям стъклените врати. Подготвям се психически за инквизицията на Магда. С изключение на няколко набързо разменени думи по телефона, двете изобщо не сме говорили, а като я познавам, ще иска да разбере всички подробности. И кой може да я вини?! Ако той се съгласи да изложи нещата си при нас, галерията е спасена. Ако ли не…
Стомахът ми се свива от притеснение. Боже, дори не искам да си го помислям! Или поне засега.
Пристъпвайки прага на галерията, очаквам обичайния й вик: „Лууузи!“ и театралната й поява. Само дето нея я няма. Озъртам се. Галерията е празна. Валентино дотичва от офисите в дъното, разлайва се щастливо и скача в мен.
— Здравей, мъничък! — погалвам го аз. Магда очевидно е тук, но къде? — Магда? — провиквам се силно. Минавам покрай рецепцията и се насочвам към офиса й в дъното. Стъпките ми отекват по циментовия под. — Тук ли си?
Тъкмо се каня да вляза, когато неочаквано вратата на офиса й се отваря рязко и оттам излита Магда. Облечена в бял костюм с панталон и с неестествено оранжев тен, тя страховито напомня за Умпа-Лумпа.
— О, боже! — отскачам назад, разливам кафето си и пускам Валентино, който надава силен вой на недоволство. — Изкара ми акъла!
— Извинявай! Аз бях… хммм… малко заета — отговаря тя и застава на прага на офиса си. — Не те чух да влизаш.
— Няма проблеми — отговарям с усмивка. — Само да си оставя сакото.
И правя опит да вляза в офиса, обаче тя ми препречва пътя с вдигната ръка, като че ли прави гимнастика на рамката на вратата. Което е доста странно. Шефката ми не прави гимнастика. Не ходи на фитнес даже в спа центъра си. „Отбивам се там само заради страхотните горещи вани и още по-горещите масажисти!“ — бе споделила веднъж с мен тя.
— Извинявай, но трябва да вляза — изричам и правя жест със сакото си.
— Дай да ти го закача аз! — отсича тя, усмихва се широко и го грабва.
Сега вече наистина съм объркана. Магда няма навика да закача саката на хората. Не закача дори и собственото си сако — от страх да не си развали маникюра.
— Магда, добре ли си? — поглеждам я неуверено.
— Кой, аз ли? — хваща се за гърдите тя, правейки се на изненадана. Обаче трябва да знаете, че нейната актьорска игра е по-лоша и от моята. — Просто съм малко заета — обяснява, като пристъпва от една бяла обувка на висок ток на друга. — Много задачи, много проблеми.
— Да, разбира се — кимвам аз. Сигурно изобщо не е успяла да спи този уикенд от притеснения за галерията, питайки се как е минало пътуването ми до Винярд. — Имаш предвид Артси, нали?
Обаче реакцията й е много далече от онова, което съм очаквала. Вместо да кимне в знак на съгласие, тя изглежда шокирана.
— Какво за него? — настръхва.
— Ами, предполагам, че искаш да знаеш какво се е случило по време на срещата ни. Във Винярд! — натъртвам. Господи, ама тази жена действително се държи много странно! По-странно и от обичайното си странно.
— О, да. Разбира се. Пътуването ти до Винярд — кимва, обаче го казва така, сякаш напълно е забравила за него и си мисли за нещо съвсем друго. — Цялата съм в слух. — Прегръща ме през кръста и ме повежда към рецепцията.