Град на стълби [City of Stairs - bg]

Обикалят Стария Баликов — както го е кръстила Шара, — без да са сигурни какво точно търсят. Градът е изоставен — градините са голи, дворовете са празни. Но иначе всичко е чисто и бяло под жаркото слънце. Колкаштанските дрехи ги пазят донякъде от жегата. Градът е прекрасен, но Шара е предубедена — постоянно си мисли за теорията на Ефрем. „Боговете ли са създали това място — пита се тя, — или просто са построили онова, което континенталите са искали от тях?“

Случва се да надзърнат в пресечка или в прозорец и да видят нещо неочаквано — вместо още бели сгради или просторна стая виждат кални, заринати в боклуци улици, пълни с намръщени континентали, или канавка, която се оттича в Солда, или просто гола тухлена стена.

— Още остатъчна реалност — казва Шара. — Връзка към Новия Баликов… нашия Баликов.

Зигруд спира пред един прозорец, който гледа към кухнята на старица. Жената тъкмо почиства пъстърва.

— И те не ни виждат?

— Ехо! — виква Шара през прозореца. — Извинете!

Старицата си мърмори:

— Мразя пъстърва. Боговете са ми свидетели, че мразя пъстърва…

— Явно не ни чуват — казва Шара. — Хайде.

След още няколко пресечки стигат до голямо имение с бяла къща, извити като конски подкови арки, множество морави (сега тревата е полузадушена от плевели) и десетки изкуствени езерца, позиционирани така, че да отразяват оформената като цвете цитадела.

— Кой ли изтъкнат човек е живял тук? — пита се на глас Шара. — Висш жрец, или някой от Благословените може би…

Зигруд сочи една от арките.

— Някой, когото познаваме всъщност.

На най-горната част на арката има релефен надпис: КЪЩА ВОТРОВ.

— А — тихо възкликва Шара. — Трябваше да се сетя… Воханес спомена, че къщата им е изчезнала по време на Примигването. Но нямах представа, че е била толкова красива.

— Какво имаше предвид с онова за „благословените“? — пита Зигруд.

— Благословените са хора, които са се съешавали с някое от Божествата — обяснява тя. — Родените от такива съюзи деца са били герои, светци… хора с необичайно добър късмет, митични фигури. Светът се пренареждал около тях, за да им угоди.

Сеща се за един от последните текстове в дневника на Ефрем, където фигурира самотната дума: „Благословените“.

— Сигурно е било хубаво да си такъв — казва Зигруд. — И ти мислиш, че семейството на Вотров е било от тях?

— О, не, ни най-малко. Родовете на Благословените са подробно документирани. Ако Вотров са били сред тях, не биха допуснали някой да забрави за това. Чакай… Виж. — Сочи към двора, където буренаците в една от моравите са стъпкани. — Някой е бил тук. При това наскоро.

Зигруд отива при посоченото място и кляка да огледа следите.