Град на стълби [City of Stairs - bg]

— И си… И си сигурен.

— Сигурен съм. Воханес Вотров. Ясно като бял ден. Но не изглеждаше никак добре между другото. Болнав някак. И определено не беше доволен от живота. Хрумна ми, че прилича на умиращ. Дори дрехите му не бяха обичайните. Облечен беше като някакъв монах.

Всичко това обърква Шара толкова силно, че тя напълно забравя за уличката.

— Казваш, че Воханес Вотров се държи като съучастник на Реставраторите?

Зигруд вдига ръце сякаш да се защити.

— Само ти казвам какво съм видял. Вотров се промъкна в едната фабрика на Уиклов, свърши си работата, после отиде в другата фабрика. Стори ми се, че хората там го познават. Ако трябва да гадая, тази му визита не ще да е първата.

— Тогава защо… Защо ще ни казва за тъкачниците, защо ще събужда подозренията ни към тях, щом самият той… прави каквото там прави?

Зигруд свива рамене.

— Изглеждаше болен. Мисля, че нещо не е наред с този човек, честно.

С тези си думи Зигруд потвърждава едно подозрение, което Шара таи от известно време — че Воханес Вотров не е на себе си. Действията му са прекалено необясними. Защо му е било да разкрива самоличността ѝ пред медиите? И защо сега, след като е получил от сейпурското правителство точно каквото е искал от него, защо не говори с нея, официалния представител на Сейпур в Баликов? И защо той, чийто живот е осакатен от колкаштанското възпитание, мълви стихове от Колкаштава в бездните на пиянски сън?

Единственият смислен отговор гласи, че Воханес е по-раздвоен, отколкото е подозирала. Може би достатъчно раздвоен, за да става въпрос за психическо заболяване, за човек, който не знае какво прави.