![Град на стълби [City of Stairs - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/0/2/grad-na-stlbi-city-of-stairs-bg-download.jpg)
Град на стълби [City of Stairs - bg]
- Автор: Беннетт Роберт Джексон
- Серия: Божествени градове #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-607-3
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град на стълби [City of Stairs - bg]». Краткое содержание книги:
В този изтерзан град се появява Шара Тивани. Официално тя е дребен дипломат в посолството на Сейпур, бивша колония на Континента и негов настоящ господар. Неофициално тя е сред най-добрите шпиони на своята страна, дошла в Баликов да залови един убиец…
Ала светът кротува. Сейпурски кранове възстановяват моста над Солда. Воханес не я е търсил след среднощното им фиаско и Шара още не може да реши дали това го оневинява, или напротив — дори да не мисли, че именно той е провалил прикритието ѝ, пак не е сигурна дали ще е в състояние да го погледне в очите. Отсъствието на Ернст Уиклов се е проточило твърде дълго. Малагеш, след като е получила няколко остри телеграми от офиса на районния губернатор, се връща неохотно към обичайните си задължения. Още един пример за дългата ръка на леля Виня, мисли си Шара.
Ала на първо място в съзнанието на Шара са страниците от дневника на Пангуи и тя с мъка удържа усмивката си, докато изслушва тревогите на Баликов и на Континента и едновременно с това си мисли: „Само лъжи. Всичко това са лъжи. Всичко, в което тези хора вярват, всичко, в което Сейпур вярва, е построено върху лъжи. И аз съм единственият жив човек на този свят, който го знае.“
А най-вбесяващото е, че не се е приближила и на йота до убиеца на Пангуи. След всички престъпления, предателства и ужасни разкрития истината за убийството, което я е довело в Баликов, продължава да ѝ убягва.
„Натискай и натискай, дърпай нишките, докато не се разплетат…“
Не е виждала Зигруд повече от седмица. Това всъщност е добре — пратила го е да наблюдава тъкачниците на Уиклов. Самият Уиклов може да е изчезнал, но тъкачниците си стоят, а именно те са единият елемент от троицата на Реставраторите (останалите два са стоманата и откраднатото от Склада). Виня изрично я е предупредила да се въздържа от агентурна дейност, да, но да стоиш на улицата и да наблюдаваш сграда не е непременно част от тайна операция, нали така?
С други думи, засега Шара наблюдава и чака.
По-точно чака да се стъмни. Защото се надява тази нощ да свърши малко истинска работа.
Зигруд — клечи в уличката — вдига глава. Толкова е тъмно, че ако не знаеш кое око му липсва, няма да го различиш в мрака.
— Закъсня — казва той.
— Млъкни — сопва се Шара и подтичва към него. — Цяла вечер се опитвам да избягам. Тези заседания са като крадци — следят те, изчакват да си отклониш вниманието за миг и точно тогава ти скачат. — Спира, задъхана е. Зад Зигруд, напряко на уличката, има единична тебеширена линия, същата тебеширена линия, каквато Шара е начертала преди седмици, докато се е опитвала да проумее как е възможно човек да изчезне посред бял ден в сърцето на голям град. — Носиш ли ги?
Зигруд вдига една брезентова торба.
— Не беше евтино.
— Е, не съм и очаквала старите пари да са евтини. Дай да видя.
Сяда на паважа и преглежда съдържанието на торбата — три килограма монети, всичките от различен вид и с различен номинал. Но имат две общи неща — всички са много стари и всички са от Континента.
— Изглежда, сме покрили всички градове — казва Шара. — Таалваштан, Воортяштан, Колкаштан, Аханаштан, Ол… Чакай малко. Олвоштан?
Зигруд вдига рамене.
— Това е безценен артефакт! — възкликва тя.
— Помоли ме да намеря възможно повече различни монети. Не ме питай какво ми струва това…
Шара оглежда монетите.
— Така… Добре. Много различни маркировки, много различни значения… Въпросът е кое от значенията има значение?
Зигруд я стрелва с празен поглед.
— Какво?
— Нищо — казва Шара. — Има само един начин да разберем. — Обръща се и мята монетите отвъд тебеширената линия. Те падат със звън върху бетоновата настилка, подскачат, дрънчат и накрая падат сред боклуците.
Зигруд и Шара тръгват по уличката да ги огледат.
— Сребро, сребро — мърмори си Зигруд. — Сребро… А. Ето тук. Олово.
Шара протяга ръка, Зигруд слага монетата в шепата ѝ, после двамата продължават напред.
— Сребро, сребро, сребро… Сребро… Олово. Пак сребро… Две оловни…
Шара и Зигруд се срещат в тази уличка две нощи всяка седмица. Шара би искала да са три, но дневният ѝ ред не го позволява — има куп вечерни събития, приеми, вечери и прочие, които изискват присъствието на главния дипломат. Ала именно тази уличка и нейната невидима врата занимават мислите на Шара денем и нощем.
Как функционира тази уличка, според какво? Според календарните дати? Според часовете на денонощието? Според фазите на луната? Или зависи от какъв ъгъл се приближаваш? Но по думите на Зигруд първият изчезнал бил паднал през тези невидими врати, а вторият минал през тях, така че последното предположение е малко вероятно. Или трябва да има човек от другата страна на входа, за да ги пусне? Или действа само за мъже, но не и за жени? „Стига, това е нелепо.“