Съдбовно бягство
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #7
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Съдбовно бягство». Краткое содержание книги:
Луси Джорик, осиновена дъщеря на първата жена – президент на Съединените щати, току-що е зарязала пред олтара своя годеник Тед „Господин Неустоим“ Бодин, с което предизвиква скандала на годината. Луси успява да се измъкне от църквата, преоблечена в размъкната роба на църковен хорист и избягва от града с помощта на съвършено непознат за нея мъж, като се мята на задната седалка на стария му мотоциклет.
Медиите пощуряват, защото никой не може да открие булката беглец, която преобръща живота си с трескаво безразсъдство. Докато всички я търсят, а медиите я заклеймяват, тя се дегизира, превръщайки се в нова личност…
Въпреки името си, навяващо асоциации за мекота и уют, Панда е корав и невъзпитан грубиян, но затова пък дяволски секси. Както всички останали, той знае всичко за Луси и нейната история, но не разкрива абсолютно нищо за себе си. Между двамата прехвърчат искри на непреодолимо привличане, но Панда е решен да държи своите тайни – както и сърцето си – здраво заключени…
Забавна, трогателна и очарователна история за една млада жена, търсеща съдбата си... и един мъж, получил много удари в живота, който не вярва във втория шанс.
Стигна до тротоара. Глупаво. Ако Панда я бе видял да тича по онзи улица, щеше да откачи. Но ако Панда беше наблизо, онова хлапе никога нямаше да я доближи.
Защото Панда защитаваше хората.
Зави й се свят.
Панда защитаваше хората.
Едва се добра до тротоара, преди краката й да се подкосят и да се свлече върху него. Ботушите й потънаха в лепкавата кал до бордюра, стомахът я присви и в главата й отекнаха думите, които й бе казал.
...изведнъж той я запратил към стената. Счупил ключицата й. Искаш ли това да се случи с теб?
Тя обгърна челото си в шепи.
Аз не те обичам, Луси... Аз не те обичам.
Лъжа. Проблемът не беше в това, че той не я обичаше. Проблемът беше, че я обичаше твърде много.
Трясна гръм и небесата се продъниха. Проливният дъжд биеше по раменете й, просмукваше се през тренчкота й, жилеше скалпа й като остри камъчета. Войникът, който се бе опитал да удуши съпругата си... Мъжът, който бе пребил приятелката си... Панда смяташе, че той е потенциална опасност за нея също като тях, поредният враг, от когото трябваше да я защити. И той възнамеряваше да направи точно това.
Зъбите й започнаха да тракат. Луси се запита дали не си измисля всичко това, но сърцето й знаеше истината. Ако не беше постоянният гняв, който толкова внимателно подклаждаше, отдавна щеше да е прозряла действията му.
Един бял ван намали и спря. Тя вдигна глава, когато стъклото откъм шофьора се смъкна и се подаде глава с посивяла коса на мъж на средна възраст.
- Добре ли сте, госпожо?
- Аз... добре съм. - Тя се изправи с мъка на крака. Ванът потегли.
В нощното небе избухна мълния и на светлината й Луси видя мъката в очите на Панда, долови фалшивата войнственост в гласа му. Панда не вярваше на себе си, че няма да я нарани.
Младата жена извърна лице към мрачното, натежало от дъжда небе. Той би рискувал живота си, за да я защити дори от самия себе си. Как можеше тя да се пребори с такава желязна воля? Виждаше само един начин. Със своята желязна воля.
И с един план...
26.
Когато снимките на филма приключиха, Панда се върна на острова, сякаш това щеше да го приближи до Луси. Къщата изглеждаше мокра и самотна в мрачния ноемврийски следобед. Изсъхнали листа бяха запушили улуците, прозорците бяха обвити в паяжини, а земята бе покрита със счупени клонки от последната буря. Той включи пещта за отопление и заброди из притихналите стаи с увиснали рамене и ръце в джобовете.
Панда така и не бе намерил някой, който да се грижи за къщата, и мебелите бяха покрити с тънък слой прах, но присъствието на Луси се усещаше навсякъде: в купата с речни камъчета, поставена върху масичката за кафе на остъклената веранда, удобно пренаредените мебели, разчистените рафтове и масички. Имаше чувството, че къщата сякаш вече не очакваше завръщането на семейство Ремингтън, ала не я усещаше и като своя. Тя беше нейна. Беше нейна от мига, в който тя бе пристъпила прага й.
Дъждът бе спрял. Панда извади старата сгъваема стълба от гаража и почисти улуците, като едва се задържа да не падне, когато се плъзна по стъпалото. Метна в микровълновата един от отвратителните замразени диетични полуфабрикати на Темпъл, отвори кутия с кока-кола и за да довърши самоизтезанието, реши да спи в леглото в бившата спалня на Луси, която преди това бе негова. На следващия ден изяде студена закуска, изпи две чаши кафе и пое през гората.
Къщата на съседите беше свежо боядисана с бяла боя и имаше нов покрив. Панда почука на задната врата, но Бри не отвори. През прозореца видя върху кухненската маса гърненце с цветя и разпръснати учебници и тетрадки, значи, двамата с Тоби все още живееха тук. Тъй като нямаше какво друго да прави, той се настани на предната веранда и зачака тя да се върне.
Час по-късно старият й шевролет „Кобалт“ се показа на шосето. Панда стана от влажното плетено кресло и се отправи към стълбите. Тя спря колата и излезе. Не се притесни да го види, по-скоро се озадачи.
Изглеждаше различна от преди - отпочинала, ведра и не толкова болезнено слаба. Носеше дънки и сивкаво жълтеникаво сако от мек вълнен плат, а косата й бе прибрана в хлабав кок. Тя пристъпи към него с новопридобита увереност.
Панда пъхна ръце в джобовете.
- Къщата изглежда добре.
- Стегнахме я, за да я дадем под наем следващото лято.