Съдбовно бягство
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #7
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Съдбовно бягство». Краткое содержание книги:
Луси Джорик, осиновена дъщеря на първата жена – президент на Съединените щати, току-що е зарязала пред олтара своя годеник Тед „Господин Неустоим“ Бодин, с което предизвиква скандала на годината. Луси успява да се измъкне от църквата, преоблечена в размъкната роба на църковен хорист и избягва от града с помощта на съвършено непознат за нея мъж, като се мята на задната седалка на стария му мотоциклет.
Медиите пощуряват, защото никой не може да открие булката беглец, която преобръща живота си с трескаво безразсъдство. Докато всички я търсят, а медиите я заклеймяват, тя се дегизира, превръщайки се в нова личност…
Въпреки името си, навяващо асоциации за мекота и уют, Панда е корав и невъзпитан грубиян, но затова пък дяволски секси. Както всички останали, той знае всичко за Луси и нейната история, но не разкрива абсолютно нищо за себе си. Между двамата прехвърчат искри на непреодолимо привличане, но Панда е решен да държи своите тайни – както и сърцето си – здраво заключени…
Забавна, трогателна и очарователна история за една млада жена, търсеща съдбата си... и един мъж, получил много удари в живота, който не вярва във втория шанс.
- Казах ти го под секрет.
- Както ми каза колко страстен любовник е. Спокойно можех да доживея дните си и без тази информация.
Бри не обърна внимание на възраженията на Луси.
- Наистина вярвах на Скот, когато твърдеше, че проблемът е в мен, но сега изпитвам единствено съжаление към бедната му деветнайсетгодишна хлапачка. - Замечтаната усмивка се завърна. - Кой би могъл да помисли, че такъв пуритан и религиозен мъж като Майк може да е толкова...
- Страстен - уточни Луси, прекъсвайки словоизлиянията й.
Усмивката на приятелката й помръкна.
- Ако Тоби ни хване...
- Което, рано или късно, ще се случи. - Луси добави парче сирене пармезан и - едва сподавяйки желанието да го запрати в стената - неначенато бурканче с портокаловия мармалад на Панда.
- Майк става все по-нервен, задето трябва да се промъква тайно. Той директно заплаши, че ще прекрати своите, ъ, услуги... докато не се съглася да определя датата. Изнудване. Представяш ли си?
Луси затвори вратата на хладилника.
- Какво те спира, Бри? Наистина?
- Просто съм толкова щастлива. - Тя залюля крака и се замисли. - Знам, че трябва да преодолея отвращението си от брака и ще го направя. Просто още не съм готова. - Плъзна се от плота. - Ти ще се върнеш на острова, за да ни видиш, нали?
Луси не желаеше никога повече да се връща на острова.
- Разбира се - отвърна тя. - А сега, хайде да занесем този кашон у вас. И никакви дълги сбогувания, нали?
- В никакъв случай.
Но и двете знаеха, че няма да е лесно да сдържат сълзите. И не беше.
Най-накрая Панда спря да кашля и силите му започнаха да се завръщат, но имаше чувството, че сякаш му бяха отрязали някой крайник. Рефлексите му не бяха толкова бързи - не достатъчно лоши, за да забележи някой друг, но той знаеше. На стрелбището ръката му не беше толкова уверена, а когато тичаше, без причина губеше ритъм. Събаряше чашата с кафе, изпускаше ключовете.
Прочете интервюто на Луси във „Уошингтън Поуст“. Нямаше нито дума за него, а и защо да има? Но не му се нравеше, че лицето й отново беше по новинарските страници.
Забеляза няколко сиви косъма в косата си. И сякаш това не беше достатьчно потискащо, но и работата му не вървеше. Актрисата, която играеше второстепенна роля във филма, започна да го сваля и не смяташе да се отказва. Беше невероятно красива, с тяло почти съперничещо на изваяните форми на доктор Кристи. Да скочи в леглото с друга жена, щеше да е най-добрият начин да заличи спомените за предшественицата й, но той дори не можеше да помисли за това. Заяви на актрисата, че е влюбен в друга.
Същата вечер Панда се напи за пръв път от години. Събуди се, обзет от паника. Въпреки всичките му усилия, призраците, които толкова дълго бе държал настрани, започнаха да се завръщат. Обади се на единствения човек, който смяташе, че може да му помогне.
- Кристи, аз съм...
Луси си намери апартамент и работа в Бостън, докато прессекретарят на Нийли отбиваше атаките на медиите. Госпожица Джорик скоро започва нова работа и е прекалено заета за допълнителни интервюта. Луси възнамеряваше да остане заета до представянето на първата си книга.
В последната вечер у дома във Вирджиния тя седеше с родителите си в закрития двор на имението, където бе отраснала. Нийли бе облякла един от старите пуловери на Луси от студентските времена, за да се стопли, но това не й пречеше да изглежда елегантна и аристократична. Отпиваше от чашата с горещ чай, а меднокестенявите й коси, обикновено прибрани в изискана прическа, се вееха, разрошени от октомврийския вятър.
Светлата кожа на майка й и мейфлауърското й потекло поразително контрастираха със смуглото лице и работническата закалка на баща й, някогашен хулиган от Питсбърг, града на стоманата. Мат сложи едно дърво в новото външно огнище.
- Ние злоупотребихме с добрината ти - рязко заяви той.
Нийли обви пръсти около топлата чаша.
- Случи се толкова постепенно, а ти винаги се впускаше с такъв ентусиазъм да помагаш във всичко, че не сме го забелязали. Когато прочетохме това, което си написала... Беше толкова зряло и разумно и същевременно безкрайно затрогващо.
- Радвам се, че ще продължиш да пишеш - обади се баща й. - Знаеш, че винаги съм готов да ти помогна с каквото мога.
- Благодаря - отвърна Луси. - Няма да забравя предложението ти.
Изневиделица майка й нанесе на Луси един от прословутите си удари, нейна запазена марка в политиката.
- Готова ли си да ни разкажеш за него?
Луси стисна чашата си с вино.
- За кого?
Нийли не се поколеба.
- За мъжа, който е потушил искрите в очите ти.
- Не е... толкова зле - излъга Луси.