Съдбовно бягство
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #7
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Съдбовно бягство». Краткое содержание книги:
Луси Джорик, осиновена дъщеря на първата жена – президент на Съединените щати, току-що е зарязала пред олтара своя годеник Тед „Господин Неустоим“ Бодин, с което предизвиква скандала на годината. Луси успява да се измъкне от църквата, преоблечена в размъкната роба на църковен хорист и избягва от града с помощта на съвършено непознат за нея мъж, като се мята на задната седалка на стария му мотоциклет.
Медиите пощуряват, защото никой не може да открие булката беглец, която преобръща живота си с трескаво безразсъдство. Докато всички я търсят, а медиите я заклеймяват, тя се дегизира, превръщайки се в нова личност…
Въпреки името си, навяващо асоциации за мекота и уют, Панда е корав и невъзпитан грубиян, но затова пък дяволски секси. Както всички останали, той знае всичко за Луси и нейната история, но не разкрива абсолютно нищо за себе си. Между двамата прехвърчат искри на непреодолимо привличане, но Панда е решен да държи своите тайни – както и сърцето си – здраво заключени…
Забавна, трогателна и очарователна история за една млада жена, търсеща съдбата си... и един мъж, получил много удари в живота, който не вярва във втория шанс.
- Ето какво ще ти кажа - прогърмя заплашително гласът на Мат. - Ако някога видя кучия син, ще му сритам задника.
Нийли повдигна вежди към него.
- Поредното напомняне колко благодарни сме всички ние, като нация и страна, задето аз бях избрана за президент, а не ти.
Панда два пъти обиколи квартала, преди да събере смелост да влезе в триетажната сграда от кафяви тухли. „Пилзен“ бе някогашно свърталище на полските емигранти в Чикаго, но сега бе центърът на мексиканската общност в града. Стените в тесния коридор бяха покрити с цветни графити или може би бяха фрески - трудно бе да се каже в един район, където дръзкото улично изкуство бе толкова процъфтяващо.
Откри вратата в края на коридора. Ръчно написаната табела гласеше:
ВЪОРЪЖЕН СЪМ И БЕСЕН ВЛЕЗТЕ, АКО ВИ СТИСКА
Къде, по дяволите, го бе изпратила Кристи? Панда бутна вратата и пристъпи в стаята, декорирана в ранен стил „Армия на спасението“ с нацепен кожен диван, две кресла от различни гарнитури, маса за кафе от светло дърво и грубо издълбан в стената орел, под плакат с надпис:
АМЕРИКАНСКА МОРСКА ПЕХОТА От 1775 г. помага на лошите момчета да гушнат букета
Мъжът, който се появи от преходната стая, беше приблизително на възрастта на Панда, с омачкани дрехи и разрошена, започваща да олисява коса, голям нос и дълги, извити надолу мустаци ала Фу Манчу25.
- Шейд?
Панда кимна.
- Аз съм Джери Евърс. - Мъжът пристъпи напред с леко неустойчива походка и протегната ръка. Панда неволно сведе поглед към крака му. Евърс поклати глава, после нави крачола на широките дънки, разкривайки протезата. - Сангин. Служих в трети батальон, пети полк.
Панда вече знаеше, че Евърс е бил в Афганистан, и затова само кимна. Морските пехотинци от пети полк бяха пострадали жестоко в Сангин.
Евърс размаха папката, която държеше, към едно от тапицираните кресла и се засмя.
- Ти си служил в Кандахар и Фалуджа? Как се оказа такъв късметлия?
- На други не им провървя толкова - изтъкна Панда очевидното.
Евърс изсумтя и се свлече върху дивана.
- Майната му на това. Тук сме, за да говорим за теб.
Панда почувства как започва да се отпуска...
До първи ноември Луси вече бе свикнала с живота в Бостън и апартамента, който бе наела на „Джамайка Плейн“. Когато не пишеше, беше на работа и въпреки че през цялото време се чувстваше уморена, никога през живота си не бе изпитвала по-голяма благодарност за новата си работа и натоварения график.
- А на теб какво ти пука? - изсумтя презрително седемнайсетгодишното момиче, седнало на дивана срещу нея. - Ти нищо не знаеш за мен.
Апетитният аромат на такос проникна в стаята за консултации от кухнята, където всеки ден в центъра за приходящи „Роксбъри“ сервираха обяд на петдесетина бездомни младежи. Тук имаше баня, малка пералня и предлагаха ежеседмични медицински прегледи. Освен това в Центъра работеха шестима консултанти, които помагаха на избягалите деца, на такива без постоянно местожителство, както и на улични хлапета от четиринайсет години нагоре, да намерят убежище, да се запишат в училище, да се подготвят за годишните изпити, да получат карти за социални помощи и да си намерят работа. Някои от клиентите им имаха проблеми заради зависимост към различни вещества. Други, като това момиче с красиви скули и тъжни очи, бяха избягали от жестоко физическо насилие. Консултантите в Центъра трябваше да се справят с психически травми, медицински проблеми, бременност, проституция и всичко останало.
- И чий проблем е това, че аз не зная нищо за теб? - попита Луси.
- Ничий. - С нацупено изражение Шона потъна по-дълбоко във възглавниците на дивана.
През стъклото на вратата Луси виждаше как някои от децата сваляха украшенията за Хелоуин: прилепи, черни картонени вещици и скелети със светещи червени очи.
Шона огледа късата черна кожена пола на Луси, яркорозовия чорапогащник и фънки ботушите.
- Искам си предишната консултантка. Тя беше много по-мила от теб.
Луси се усмихна.
- Защото не е била толкова запленена от теб като мен.
- Сега пък ми се подиграваш.
- Не. - Луси отпусна нежно длан върху ръката на момичето и заговори тихо и сериозно. - Ти си едно от прекрасните създания на тази вселена, Шона. Смела като лъвица, хитра като лисица. Ти си умна и умееш да оцеляваш. Как да не те обича човек?
Шона отдръпна ръката си и я изгледа предпазливо.
- Ти си откачена, госпожо.
- Зная. Работата е там, че ти си истински борец. Всички смятаме така. И когато наистина решиш да си върнеш работата, аз съм сигурна, че ще знаеш как да го постигнеш. А сега си върви.