Съдбовно бягство
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #7
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Съдбовно бягство». Краткое содержание книги:
Луси Джорик, осиновена дъщеря на първата жена – президент на Съединените щати, току-що е зарязала пред олтара своя годеник Тед „Господин Неустоим“ Бодин, с което предизвиква скандала на годината. Луси успява да се измъкне от църквата, преоблечена в размъкната роба на църковен хорист и избягва от града с помощта на съвършено непознат за нея мъж, като се мята на задната седалка на стария му мотоциклет.
Медиите пощуряват, защото никой не може да открие булката беглец, която преобръща живота си с трескаво безразсъдство. Докато всички я търсят, а медиите я заклеймяват, тя се дегизира, превръщайки се в нова личност…
Въпреки името си, навяващо асоциации за мекота и уют, Панда е корав и невъзпитан грубиян, но затова пък дяволски секси. Както всички останали, той знае всичко за Луси и нейната история, но не разкрива абсолютно нищо за себе си. Между двамата прехвърчат искри на непреодолимо привличане, но Панда е решен да държи своите тайни – както и сърцето си – здраво заключени…
Забавна, трогателна и очарователна история за една млада жена, търсеща съдбата си... и един мъж, получил много удари в живота, който не вярва във втория шанс.
Тя щеше да напише своя книга, но не за себе си или семейството си, а за реални деца в беда. И нямаше да е написана в сух научен стил. Луси щеше да я изпълни с личните истории на деца, на консултанти, с цел да привлече общественото внимание върху проблемите на най-беззащитните членове на обществото. Името й върху корицата щеше да заинтригува много читатели. Това означаваше, че хиляди хора - може би стотици хиляди - които не знаеха нищо за децата в неравностойно положение - щяха да научат от първа ръка за нелеката им съдба.
Но изясняването на житейската й посока не й донесе спокойствието, за което жадуваше. Как можа да се влюби в Панда? Горчивият възел пареше толкова силно в гърдите й, че понякога Луси имаше чувството, че ще избухне в пламъци.
Ръкописът бе изпратен, октомври бързо наближаваше и тя реши да се обади на прессекретаря на майка си, за да й уреди интервю с журналист от „Уошингтън Поуст“. В предпоследния ден на септември Луси седна на остъклената веранда, притисна телефона до ухото си и даде интервюто, което толкова дълго бе избягвала.
Беше унизително... Аз се паникъосах... Тед е един от най-прекрасните мъже, които някога съм срещала... През последните няколко месеца работих върху книгата на баща ми и се опитах да си изясня коя съм и какво искам от живота... Възнамерявам да напиша своя книга... в защита на правата на децата, чийто глас не се чува...
Не спомена за Панда.
След интервюто Луси се обади на Тед и проведе разговора, за който досега не можеше да събере сили. После започна да опакова багажа си.
Откакто Луси се бе върнала в къщата, Бри няколко пъти я бе навестявала в някогашния си летен дом. Дойде на следващия ден след интервюто, за да й помогне да почисти и подреди къщата, преди да си тръгне. Само за няколко месеца тя, Тоби и Майк бяха станали неотменна част от живота на Луси и щяха много да й липсват. Но колкото и да беше близка с Бри, Луси не можеше да говори с нея за Панда. Не можеше с никого да говори за него, дори с Мег.
Бри бе приседнала върху плота и наблюдаваше как Луси почиства големия хладилник от неръждаема стомана.
- Странно - промълви тя. - Мислех, че завръщането ми в тази къща ще ме разстрои, но изпитвам единствено носталгия. Майка ми е приготвила толкова скапани вечери в тази кухня, че дори и скарата на баща ми не можеше да помогне. Той вечно изгаряше всичко.
Изгорелите хамбургерите не бяха най-големият грях на бащата на Бри, но не на Луси се падаше да й разкаже тази история. Тя й подаде едва наченато бурканче с горчица.
- Искаш ли го?
Бри кимна и Луси сложи бурканчето в кашона при другите останали продукти, които щеше да даде на съседите.
Бри нави ръкавите на дебелия пуловер, който бе облякла, за да се предпази от ранния есенен хлад.
- Сега, когато не прекарвам целия ден в лавката, се чувствам като истинска мързелана.
- Голяма мързелана, няма що. Ти работи като луда. - Бри бе изгубила една трета от тазгодишния мед заради вандалите, опустошили лавката - група пънкари, заловени тъкмо когато се качвали на ферибота. Но благодарение на сухото циганско лято и топлите дни бе успяла да събере почти четиристотин и петдесет килограма мед.
- Винаги ще обичам пастор Сандърс - заяви Бри.
Свещеникът от „Милосърдно сърце“ бе уредил среща на Бри с търговка на едро от сушата, която зареждаше верига от магазини за подаръци в Средния запад. Жената бе възхитена от мострите на Бри: ароматния мед с различни вкусове, лосионите, свещите и поздравителните картички, пчелния восък за лъскане на мебели. Направо се бе влюбила в изрисуваната стъклена топка за коледна украса, оцеляла от набега на хулиганите.
- Новите етикети с въртележката бяха черешката на тортата - съобщи Бри. - Тя беше във възторг от тях. Твърди, че придават на продуктите причудлива елегантност. Въпреки това не очаквах такава голяма поръчка.
- Явно жената има добър вкус.
- Не знам какво щях да правя, ако не беше тази поръчка. Е, знам, но се радвам, че не се наложи. - Тя кимна отново, когато Луси вдигна неотворен пакет с моркови. - Мисълта да бъда финансово зависима от Майк ми е непоносима. Вече съм го преживяла и никога повече няма да го допусна.
- Горкият Майк. Той иска единствено да се грижи за теб, а всичко, което искаш ти, е да се грижиш сама за себе си. Ще трябва скоро да се омъжиш за него.
- Знам. Но там е работата, че Майк Муди е... - Върху устните й се появи замечтана усмивка. - Той е толкова стабилен. Този мъж винаги е на мястото си и никъде няма да отиде.
Луси преглътна болката си.
- Ако не се смята това, че всяка нощ прескача навътре и навън през прозореца на спалнята ти.
Бри се изчерви.