Съдбовно бягство
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #7
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Съдбовно бягство». Краткое содержание книги:
Луси Джорик, осиновена дъщеря на първата жена – президент на Съединените щати, току-що е зарязала пред олтара своя годеник Тед „Господин Неустоим“ Бодин, с което предизвиква скандала на годината. Луси успява да се измъкне от църквата, преоблечена в размъкната роба на църковен хорист и избягва от града с помощта на съвършено непознат за нея мъж, като се мята на задната седалка на стария му мотоциклет.
Медиите пощуряват, защото никой не може да открие булката беглец, която преобръща живота си с трескаво безразсъдство. Докато всички я търсят, а медиите я заклеймяват, тя се дегизира, превръщайки се в нова личност…
Въпреки името си, навяващо асоциации за мекота и уют, Панда е корав и невъзпитан грубиян, но затова пък дяволски секси. Както всички останали, той знае всичко за Луси и нейната история, но не разкрива абсолютно нищо за себе си. Между двамата прехвърчат искри на непреодолимо привличане, но Панда е решен да държи своите тайни – както и сърцето си – здраво заключени…
Забавна, трогателна и очарователна история за една млада жена, търсеща съдбата си... и един мъж, получил много удари в живота, който не вярва във втория шанс.
Той извади последната училищна фотография на Къртис. Беше оръфана и малко избеляла, думата ДОКАЗАТЕЛСТВО все още си личеше върху тениската на момчето. Къртис се усмихваше, зъбите, сменили млечните, бяха прекалено големи за устата му. Бри взе снимката и внимателно се вгледа в нея.
- Той... прилича на брат ми Дъг. - Очите й отново се наляха със сълзи. - Братята ми трябва да узнаят за Къртис. Трябва да узнаят и за теб. Когато си готов, искам да те запозная с тях.
Отново се случи нещо неочаквано.
- Бих се радвал - чу се да казва Панда.
Тя протегна ръка, за да му върне снимката, палецът й се плъзна по лицето на Къртис.
- Задръж я - рече Панда. Някак си му се струваше, че това е най-правилното, което може да стори.
На следващата сутрин бе излязъл да потича, когато мобилният му телефон иззвъня. Не беше свикнал да взема телефона със себе си, но сега, когато и други хора работеха за него, се налагаше да поддържа връзка с тях, макар че това никак не му се нравеше. Бизнесът му процъфтяваше, но Панда предпочиташе да работи сам.
Погледна дисплея. Кодът беше от Източния бряг. Номерът му бе непознат, но познаваше района. Тутакси забави ход и отговори:
- Патрик Шейд.
Гласът, който копнееше да чуе, изжужа - ясен, висок и много сърдит:
- Бременна съм, кучи сине!
Връзката прекъсна.
Панда се спъна и отби на банкета, изпусна телефона, грабна го и натисна бутона за повторно избиране. Ръцете му трепереха толкова силно, че не можа да го улучи от първия път.
- Какво искаш? - изкрещя тя.
О, боже! Трябваше да се държи като зрял мъж. Отвори уста да каже - какво да каже, по дяволите? - но тя продължаваше да крещи и не му даде възможност да пророни и дума.
- Прекалено съм бясна, за да говоря с теб сега! Ти и твоята вазектомия! - Изплю с отвращение думата.
- Къде си?
- Какво те е грижа? - изригна тя. - Аз приключих с теб, забрави ли? - Отново му затвори.
Господи... Луси е бременна. С неговото дете. Панда имаше чувството, че са го потопили в казан с вряща, бълбукаща вода.
Когато се опита да се свърже отново, се включи гласовата поща. Той вече знаеше къде се бе преместила да живее тя и не след дълго беше на ферибота. Шест часа по-късно пристигна в Бостън.
Свечеряваше се и вече притъмняваше, когато спря наетата под наем кола пред сградата, където навярно бе апартаментът на Луси. Но никой отговори, когато позвъни от фоайето на входа.
Позвъни на още няколко звънеца и най-накрая улучи десетката - възрастен мъж, който нямаше друго занимание, освен да шпионира съседите.
- Тя замина тази сутрин, носеше куфар. Знаеш коя е тя, нали? Дъщерята на президент Джорик. Много мила млада дама.
След като излезе на тротоара, Панда и позвъни отново и този път тя вдигна. Не й даде шанс тя да заговори.
- Аз съм в Бостън - заяви. - Охраната в твоята сграда е пълен боклук.
- Както и ти.
- Къде си заминала?
- Изприпках у дома при мама и тате. Ти къде мислиш, че ще отида? Още не съм готова да говоря с теб.
- Супер. - Този път той й затвори.
Смелост никога не му бе липсвала, но това беше нещо съвсем различно. Панда знаеше, че трябва да изясни отношенията си с Бри, преди да направи следващата стъпка, за да си върне Луси. Но първо смяташе да посвети още една седмица на разговори с Джери Евърс. Искаше да се увери, че Джери, също като Панда твърдо вярва, че демоните никога повече няма да се върнат. След това възнамеряваше да напише текст и да го наизусти, за да не оплеска отново нещо. А ето го сега, седнал в самолета за късния полет до Вашингтон, абсолютно неподготвен, а цялото му бъдеще бе заложено на карта.
Пристигна на летище „Дълес“. Въпреки че бе прекалено възбуден, за да заспи, не можеше да се появи в дома на семейство Джорик в настоящия си вид, затова се регистрира в хотел и прекара остатъка от нощта буден в леглото. Когато се съмна, Панда взе душ и се обръсна. С нищо, освен с чаша кафе в стомаха, се отправи към Мидълбърг - богат ловен район в сърцето на щата Вирджиния.
Докато пътуваше по лъкатушещи шосета, покрай ширнали се лозя и процъфтяващи конеразвъдни ферми, се чувстваше все по-нещастен. Ами ако вече бе твърде късно? Ако тя се е опомнила и осъзнала, че може да намери някой много по-добър от него? Когато наближи имението на семейство Джорик, целият бе плувнал в пот.
Къщата не се виждаше от пътя. Само високата желязна ограда и масивните порти със сложна електронна охранителна система потвърждаваха, че е достигнал целта си. Панда спря пред портите и огледа камерите за видео наблюдение. Когато бръкна в джоба за мобилния телефон, едно нещо знаеше със сигурност. Ако сега се издъни, това ще е краят. Каквото и да направи, не биваше да позволи тя да разбере, че той е кълбо от нерви.