Съдбовно бягство
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #7
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Съдбовно бягство». Краткое содержание книги:
Луси Джорик, осиновена дъщеря на първата жена – президент на Съединените щати, току-що е зарязала пред олтара своя годеник Тед „Господин Неустоим“ Бодин, с което предизвиква скандала на годината. Луси успява да се измъкне от църквата, преоблечена в размъкната роба на църковен хорист и избягва от града с помощта на съвършено непознат за нея мъж, като се мята на задната седалка на стария му мотоциклет.
Медиите пощуряват, защото никой не може да открие булката беглец, която преобръща живота си с трескаво безразсъдство. Докато всички я търсят, а медиите я заклеймяват, тя се дегизира, превръщайки се в нова личност…
Въпреки името си, навяващо асоциации за мекота и уют, Панда е корав и невъзпитан грубиян, но затова пък дяволски секси. Както всички останали, той знае всичко за Луси и нейната история, но не разкрива абсолютно нищо за себе си. Между двамата прехвърчат искри на непреодолимо привличане, но Панда е решен да държи своите тайни – както и сърцето си – здраво заключени…
Забавна, трогателна и очарователна история за една млада жена, търсеща съдбата си... и един мъж, получил много удари в живота, който не вярва във втория шанс.
Думите й вбесиха момичето.
- Какво ще рече това „да си вървя“? Ти трябва да ми помогнеш да си върна работата.
- И как да го направя?
- Като ми кажеш какво да правя.
- Нямам никаква представа.
- Как така нямаш никаква представа? Ще те издам на директорката. И тя тутакси ще те изрита. Ти нищо не знаеш.
- Е, след като съм тук по-малко от месец, това може би е вярно. Как да стана по-добра?
- Като ми кажеш какво да направя, за да си запазя работата. Като например да ходя всеки ден навреме на работа, да уважавам началника... - През следващите няколко минути Шона изнесе пространна лекция на Луси, повтаряйки съветите, които бе получила от другите консултанти.
Когато тя най-сетне изпусна парата и се успокои, Луси кимна възхитено.
- Леле. Ти би трябвало да си консултант вместо мен. Много си добра.
Враждебността на момичето се стопи.
- Наистина ли мислиш така?
- Определено. След като издържиш годишните изпити и се дипломираш, мисля, че с каквото и да се захванеш, ще бъдеш много добра.
Когато Шона си тръгна, Луси бе съумяла да разреши поне един от проблемите на момичето. Дреболия, но за едно бездомно дете бе непреодолимо препятствие. Шона нямаше дори будилник.
Луси огледа празната стая за консултации с изтъркания удобен диван, уютното кресло и фреската на стената, вдъхновена от графитите. Това бе работата, която й бе присърце.
Тази вечер си тръгна от Центъра по-късно от обичайното. Докато вървеше към колата, отвори чадъра, за да се предпази от хладния вечерен дъждец, и се замисли какво още й предстои да напише, преди да се строполи в леглото. Повече нямаше да виси из коридорите на Конгреса на лов за мастити конгресмени; нямаше да чука по вратите на важните клечки, които се съгласяваха да се срещнат с нея само за да могат после да се похвалят, че познават дъщерята на президент Джорик. Да достигне до хората чрез книгата си, беше далеч по-удовлетворяващо, отколкото работата на лобист.
Прескочи една локва. Уличната лампа осветяваше колата й една от двете последни, останали на паркинга. Почти бе завършила резюмето на книгата си и вече половин дузина издателства бяха проявили интерес към нея. Имайки предвид колко много писатели се бореха да издадат творбите им, може би трябваше да се чувства виновна, но не изпитваше угризения. Издателите знаеха, че името й върху корицата ще бъде гаранция за силен медиен интерес и големи продажби.
Луси бе решила да разкаже в книгата си историите на бездомните младежи през техните очи - защо са избягали от семействата си, как живеят, за техните надежди и мечти. Това бяха не само сираци като Шона, но и подрастващи от богати семейства в предградията, избрали скитническия живот, за които рядко се пишеше.
Докато бе съсредоточена върху работата си, се чувстваше изпълнена с енергия, но в мига, в който си позволяваше да се отпусне, гневът й се завръщаше. Луси не искаше да се раздели с него. Когато се чувстваше уморена до смърт, когато стомахът й отказваше да приема храна, когато сълзите безпричинно напираха в очите й... гневът бе нейната опора.
Почти бе стигнала до колата, когато чу зад гърба си бягащи стъпки. Рязко се извъртя.
Хлапето бе изникнало изневиделица. Жилесто, с празни очи, в мръсни скъсани дънки и суитшърт с качулка, измокрен от дъжда. Грабна чантата й и я бутна на земята.
Чадърът й отлетя, остра болка прониза тялото й и цялата ярост, която сдържаше в гърдите, намери своята мишена. Тя изкрещя нещо нечленоразделно, надигна се от мокрия асфалт и хукна след крадеца.
Той стигна до тротоара, мина под уличната лампа и се озърна назад. Не очакваше тя да го преследва и се затича по-бързо.
- Хвърли чантата! - изкрещя тя, побесняла от гняв, подклаждан от адреналина.
Но той продължи да тича, тя също.
Хлапакът бе дребен и чевръст. На Луси не й пукаше. Тя жадуваше отмъщение. Носеше се надолу по тротоара, ботушите й шляпаха по мократа настилка. Той зави в алеята между Центъра за бездомни и една офис сграда. Луси го следваше по петите.
Дървена ограда и контейнер за смет блокираха изхода, но тя не се отказваше. Не мислеше за това, което щеше да направи, ако той имаше оръжие.
-Върни ми я !
Със силно ръмжене той скочи върху контейнера. Чантата й се закачи на острия ръб. Крадецът я пусна и прескочи през оградата.
Тя беше толкова побесняла, че се опита да се покатери върху контейнера след него. Подметките на ботушите й се плъзнаха по мокрия метал и тя одраска крака си.
Благоразумието й постепенно се завръщаше. Луси пое дълбоко дъх, най-после бе успяла да излее гнева си.
Глупаво. Глупаво. Глупаво.
Тя откачи чантата и закуцука обратно към тротоара. Кожената пола малко я бе предпазила при падането, но скъса яркорозовия чорапогащник, одраска крака си, ожули коленете и дланите. Въпреки всичко, независимо от звънтенето в ушите, изглежда, нямаше нищо счупено.