Съдбовно бягство
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #7
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Съдбовно бягство». Краткое содержание книги:
Луси Джорик, осиновена дъщеря на първата жена – президент на Съединените щати, току-що е зарязала пред олтара своя годеник Тед „Господин Неустоим“ Бодин, с което предизвиква скандала на годината. Луси успява да се измъкне от църквата, преоблечена в размъкната роба на църковен хорист и избягва от града с помощта на съвършено непознат за нея мъж, като се мята на задната седалка на стария му мотоциклет.
Медиите пощуряват, защото никой не може да открие булката беглец, която преобръща живота си с трескаво безразсъдство. Докато всички я търсят, а медиите я заклеймяват, тя се дегизира, превръщайки се в нова личност…
Въпреки името си, навяващо асоциации за мекота и уют, Панда е корав и невъзпитан грубиян, но затова пък дяволски секси. Както всички останали, той знае всичко за Луси и нейната история, но не разкрива абсолютно нищо за себе си. Между двамата прехвърчат искри на непреодолимо привличане, но Панда е решен да държи своите тайни – както и сърцето си – здраво заключени…
Забавна, трогателна и очарователна история за една млада жена, търсеща съдбата си... и един мъж, получил много удари в живота, който не вярва във втория шанс.
Луси вдигна след петото позвъняване.
- Шест и половина сутринта е - изграчи. - Още съм в леглото.
- Няма проблем.
- Казах, че не съм готова да говоря с теб.
- Това вече е проблем. Имаш една минута да отвориш портите, преди да нахлуя.
- Изпрати ми картичка от Гуантанамо26.
Отново му затвори.
За щастие, не се наложи да изпълни заканата си, защото след трийсет секунди портите се отвориха. След кратък разговор с агента от Тайните служби, Панда подкара по извитата алея, водеща през гъстозалесен участък към къщата - голяма тухлена постройка в джорджиански стил. Той паркира пред входа и слезе от колата. Хладният въздух ухаеше на есенни листа, а ясното утринно небе обещаваше слънчев ден и Панда се опита да се убеди, че това е добро предзнаменование. Трудна задача, когато му се гадеше от притеснение.
Предната врата се отвори и на прага се появи тя. Стомахът му се качи в гърлото. Всичко, което досега му се струваше като забулено в мъгла, сега му беше абсолютно ясно, но очевидно не и на нея... Вместо да го покани, Луси излезе навън, наметната с черно непромокаемо яке върху яркочервената пижама, щампована със зелени жаби бик.
Последните хора, с които искаше в момента да се изправи лице в лице, бяха родителите и, така че това обяснение отвън бе неочакван подарък. Тя бе напъхала босите си крака в маратонки, а косата й стърчеше на всички посоки, обгръщайки главата й като красив, блестящ светлокестеняв ореол. Нямаше грим, а върху бузата й се бе отпечатала гънка от възглавницата. Изглеждаше красива и обикновена. Необикновена.
Луси се спря между колоните от двете страни на широката стълба. Панда тръгна към нея по покритата с тухли пътека.
- Кой е умрял? - попита тя, оглеждайки костюма му.
Би трябвало да се досети, че той няма да цъфне в дома на президента на САЩ по дънки и тениска.
- Нямах време да се преоблека.
Луси слезе по стъпалата и пристъпи по пътеката, осеяна с пурпурни и пожълтели листа. Въпреки дребното лице и пижамата на жаби, тя не приличаше на тийнейджьрка. Беше напълно зряла жена - съблазнителна, сложна и гневна, което дяволски го плашеше.
Вирна брадичка и войнствено се вторачи в него като професионален боксьор.
- Има голяма разлика между това, да си направиш вазектомия и да възнамеряваш да си направиш вазектомия.
- Какви ги приказваш? Никога не съм казвал, че съм си направил.
Тя изсумтя пренебрежително.
- Няма да споря с теб за това. - Тя закрачи гневно по мократа, покрита с листа трева към дървото, под което спокойно е можел да се разположи Томас Джеферсън, докато нанася поправки в Декларацията за независимостта. - Факт е - продължи, - че един от малките ти негодници е регистрирал хоумрън и сега ще ставаш баща. Какво мислиш за това?
- А-аз още не съм имал време да мисля.
- Е, аз имах и ще ти кажа, че тая няма да я бъде. Няма да се преструвам, че съм заченала от банка за сперма, нито ще cе отърва от това бебе.
Той се ужаси.
- Дявол да го вземе, разбира се, че няма.
- И какво смяташ да направиш по въпроса? - продължи тя под пълна пара. - Ще получиш нервен срив?
Нехайството, с което спомена миналите му психически проблеми, сякаш не бяха нищо важно, го накара да я обикне дори повече, ако изобщо подобно нещо бе възможно.
- Е? - Тя тропна с крак върху мократа трева, като че ли беше учителката му от трети клас. - Какво ще кажеш за свое оправдание?
Той преглътна.
- Добре свършена работа?
Панда очакваше тя да му се нахвърли за тези думи. Вместо това Луси сви устни.
- Родителите ми няма да са особено щастливи.
Меко казано. Той заговори предпазливо, осъзнавайки, чс стъпва по тънък лед:
- Какво искаш да направя?
Тя превключи на свръхзвукова скорост.
- Така си и мислех! Приключвам с теб!
Понесе се обратно към къщата и тъй като Панда не можеше да сграбчи грубо една бременна жена и да я спре, както би постъпил с жена, която не е бременна, просто препречи пътя й.
- Обичам те.
Луси се закова на място и изсумтя възмутено.
- Аз не съм ти безразлична и ти държиш на мен. Има голяма разлика.
- Това също. Но най-важното е, че те обичам. - Гърлото му пресъхна. - Обикнах те в мига, в който те видях в онази тексаска уличка.
Кафявите й очи със зелени точици се разшириха.
- Това е лъжа.
- Не е. Не казвам, че тогава съм осъзнавал, че те обичам, но още от самото начало почувствах, че между нас се заражда нещо голямо. - Той искаше да я докосне - Господи, нима не искаше винаги да я докосва? - но се боеше, че това само ще влоши нещата. - Всяка минута, през която сме били заедно, аз се стараех да постъпвам правилно. Не мога да ти кажа колко се уморих от това. А и мисля, че и ти ме обичаш. Греша ли?